Сякаш, за да си припомним, че случайността е просто по–непретенциозното име на предопределеността, именно 104-тата годишнина от смъртта на най-известния български поет-символист Пейо Яворов стана повод за възстановяването на гроба на Лора Каравелова- жената, белязала завинаги съдбата му.
Още през февруари тази година телевизия „Евроком“ Ви разказа една история за памет, почит, забрава и разрушение. История, разделена на две. В парижкото гробище Бианкур се намира гроба на Яворовата любима Мина Тодорова, за който десетилетия наред се грижи българката Елена Волева Равол-Бон и на който възпитаниците на учителката Румяна Шибилева –Ронжие всяка година изнасят рецитал като почит към девойката с двете хубави очи.
На разстояние от 1700 километра от френската столица- на Централните софийски гробища, последният дом на съпругата на поета – Лора Каравелова беше неразпознаваем- със счупен и откраднат от вандали кръст.
Близо девет месеца по късно, благодарение на съвместните усилия на Инициативния комитет за възстановяване гроба на Лора Капавелова, Националният литературен музей, Столична община и „Гробищни паркове“, тази история получи своята щастлива развръзка- унищоженият кръст е възстановен, за да служи като ориентир, на всички, които някой ден, ще поискат да минат по стъпките на една от най-красивите и трагични любови в литературата ни.
Разделената на две в началото на 2018-година, историята за Мина и Лора, сега се събира в едно, свързана чрез моста на Яворовата любов и към двете. И сякаш, за да потвърди това единение, днес на гроба на Лора като пратеник на самия поет беше дошла жената, посветила последните седем години от живота си на това да организира рецитали на в памет на Мина Тодорова в Париж.