9 септември – за мнозина тази дата е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
Преди 80 години, в нощта срещу 9 септември 1944 г., чрез преврат и с помощта на съветските щикове комунистите вземат властта и историята на България поема в нежелана посока. Допреди 33 години този ден се отбелязваше в България като национален празник и преломна дата, довела на власт Българската комунистическа партия – БКП. И до днес по-старите поколения остават разделени в оценките си за налагането на комунистическия режим в страната ни след 9 септември 1944-та.
Съставеният от комунисти, леви земеделци, социалдемократи и звенари Отечествен фронт, с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия, сваля правителството на Константин Муравиев и съставя просъветско правителство на ОФ, оглавено от Кимон Георгиев. Партизанските формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. Превратът е последван от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Масовите беззакония продължават няколко месеца, след което са поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Само осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души – министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители
В българската история превратът на 9 септември 1944 г. е третият след тези на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. За разлика от първите два, деветосептемврийският коренно променя политическия контекст, социалната ориентация, икономическата стабилност и духовните нрави на българите. България загубва националния държавен суверенитет и от германската колесница се привързва към Москва. Налага се пролетарски начин на поведение, който преди това не е бил разпространен. Това възпитава няколко поколения българи без духовни ценности.
Властта се използва за създаване на натиск за принадлежност и фалшиво кокетничене с триумф на идеологическата пропаганда. Това, което преживяхме в последното десетилетие на ХХ век беше следствие от безконтролното господство на комунистическата партия и разрухата, която донесе 9 септември.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е “народно въстание”. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението “социалистическа революция”. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като “военен преврат”.
