Днес се навършват 155 години от рождението на художника Едуард Мунк. Той е известен с картините си „Викът“, „Девойки на моста“, „Очи в очи“. Норвежкият художник е експресионист и автор на гравюри. Неговото емоционално тълкуване на страданието силно повлиява на развитието на немския експресионизъм от началото на 20 век.
Картината му „Викът“ от 1893-та е в Националната галерия в Осло. На още едно място в града – в музея на Мунк, се съхранява втора маслена версия от 1910-а, както и вариант, изпълнен в пастел от 1893 г.
„Вървях пеша с двама приятели. В един момент слънцето започна да залязва. Внезапно небето стана кървавочервено, изпитах чувство на изнемога. Спрях се, облегнах се на парапета. Небето над синьо-черния фиорд и града беше изпълнено с кръв и огнени езици. Моите приятели продължиха напред, а аз останах сам, треперещ от тревога. Усещах един мощен, безкраен вик, пронизващ природата.
Този спомен, записан в дневника на Мунк на 22 януари 1892 г., ни дава сведението, че природата в картината представлява залива Ослофиорд, край който е разположен едноименният норвежки град.
На картината е изобразена крещяща човешка фигура, с широко отворени уста и очи, обхванала главата си с ръце. Значително място във фона е заета от надвиснало ниско червено-оранжево небе. Под него се очертават неясните обобщени контури на морски пейзаж.
В Германия по време на няколко неистови творчески години, сред като се сприятелява с други художници и писатели с подобна нагласа като Август Стриндберг в бар „Черното свинче“, Мунк рисува основните си и най-известни произведения, включително „Вампирът“ и „Мадона“. Те били предназначени за неговата епична, полу-автобиографична серия „Фризът на живота“, който пресъздава трескавите емоции на художника, предизвикани от любовта, сексуалността и смъртта, в универсални символи. Оригиналната картина „Викът“ от 1893 г. е един от 22 -та елемента в цикъла.
Мунк рисува живота – през болестта, смъртта, сексуалността, тревожността… Веднъж той споделя следното:Леонардо да Винчи направи дисекция на човешкото тяло и го разгада. Това, към което аз се стремя с цялата си сила, е да направя дисекция на човешката душа.
Днес можем спокойно да потвърдим, че го е постигнал с картините си. Особено с „Викът“, който резонира с всички наши човешки страхове във времето.