Десетки българи бяха евакуирани от Ливан през последните дни на фона на разширяващия се конфликт в Близкия Изток. Патрисия Талиб е една от тези, които решават да останат. Тя не споделя точното място, където се намира, като мярка за безопасност. Разкрива обаче, че се намира на границата в Южен Ливан. Патрисия е дъщеря от смесен брак – майка ѝ е българка, а баща ѝ ливанец. Днес тя заедно с брат си взимат рискованото решение да не си тръгнат от горещата точка на конфлита.
Пред „Евроком“ тя разказва за войната от първо лице:
„Решението никога не е да се бяга. На първо и последно място вярваме в Бог. И вярваме, че нашата култура трябва да оцелее. Това не е нещо ново. Поемите на Ботев и Васил Левски. Всъщност това е нещо, което мен ме вдъхновява. Вчера четох „На прошка“ (бел. ред. „На прощаване“) на Ботев. Напомни ми за майка ми, която седи сега и плаче, но е желязна жена и се държи. Реториката тук е, че всички сме един народ – в Близкия Изток, че даваме кръв един за друг“, споделя Патрисия.
„В момента не виждаме отговора на Иран като ескалация. Виждаме го като отговор срещу ескалацията на Израел срещу Иран. Иранците не искат регионална война. Само Нетаняху и американците показват, че искат такъв конфликт. Никой не иска конфлит“, категорична е младата жена.
И докато войната в Близкия Изток влиза като първа новина в дневния ред в световните новинарски емисии, в сърцето на конфликта остава човешката трагедия.
„Цели сгради с цивилни падат. Виждаме цели семейства, погребани под сградите. Израелците удариха по линейките и парамедиците. Абсолютно и категорично това не е война срещу Хизбула“, коментира още Патрисия Талиб.
Ливанският отдел за управление на бедствия обяви, че броят на цивилните, убити при продължаващите израелски удари в Ливан от 8 октомври насам е нараснал до 1873 жертви и 9134 пострадали.
