На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век – Пейо К. Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
- Реклама -
На деня, в който се навършват 110 години от кончината на поета, – вторник, от 11 часа, Националният литературен музей организира поклонение на гроба на Пейо К. Яворов на Централните софийски гробища. Очакваме столичани и гости на София да почетем паметта му. Ще бъде отслужена панихида и ще прозвучат стихове в изпълнение на актьора Теодор Елмазов.
В литературната ни история името на Пейо К. Яворов остава свързано с посланията на кръга „Мисъл“, Народния театър и драмите „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). В пантеона на световната лирика като шедьоври остават десетки стихове, сред които: „Две хубави очи“, „Благовещение“, „Вълшебница“.
Кореспонденцията между Яворов и съпругата му Лора Каравелова е знакова за българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за бурна любов, белязана от трагичен край в две действия. Първото – на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит за самоубийство. Второто – на 29 октомври 1914 г., когато поетът умира, след като приема отрова и се застрелва.
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век – Пейо К. Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
- Реклама -
На деня, в който се навършват 110 години от кончината на поета, – вторник, от 11 часа, Националният литературен музей организира поклонение на гроба на Пейо К. Яворов на Централните софийски гробища. Очакваме столичани и гости на София да почетем паметта му. Ще бъде отслужена панихида и ще прозвучат стихове в изпълнение на актьора Теодор Елмазов.
В литературната ни история името на Пейо К. Яворов остава свързано с посланията на кръга „Мисъл“, Народния театър и драмите „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). В пантеона на световната лирика като шедьоври остават десетки стихове, сред които: „Две хубави очи“, „Благовещение“, „Вълшебница“.
Кореспонденцията между Яворов и съпругата му Лора Каравелова е знакова за българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за бурна любов, белязана от трагичен край в две действия. Първото – на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит за самоубийство. Второто – на 29 октомври 1914 г., когато поетът умира, след като приема отрова и се застрелва.
