Откриването на укрепен град на 4000 години, скрит в оазис в днешна Саудитска Арабия, разкрива как животът по онова време бавно се е променял от номадски към градски.
Останките от града, наречен Ал-Натах, дълго време са били скрити от оградения със стени оазис Хайбар – зелено и плодородно място, заобиколено от пустиня в северозападната част на Арабския полуостров.
След това на мястото е открита древна стена с дължина 14,5 км, според изследванията, ръководени от френския археолог Гийом Шарлу, публикувани по-рано тази година.
За новото изследване, публикувано в списание PLOS One, френско-саудитският екип от изследователи е предоставил „доказателство, че тези крепостни стени са организирани около местообитание“, каза Шарло пред медиите.
Големият град, в който са живели до 500 души, е построен около 2400 г. пр.н.е. през ранната бронзова епоха. Той е бил изоставен около хиляда години по-късно. „Никой не знае защо“, заяви Шарло.
Когато е построен Ал-Натах, в района на Леванта покрай Средиземно море от днешна Сирия до Йордания процъфтяват градове.
Смята се, че Северозападна Арабия по това време е била безплодна пустиня, прекосявана от номади.
Поне така беше допреди 15 години, когато археолози откриваха крепостни стени от бронзовата епоха в оазиса Тайма, на север от Хайбар.
Това „първо съществено откритие“ накара учените да се вгледат по-отблизо в тези оазиси, обясни Шарло.
Черните вулканични скали, наречени базалт, скриват стените на Ал-Натах толкова добре, че предпазват обекта от незаконни разкопки.
Но наблюдението на обекта отгоре разкрива потенциални пътища и основи на къщи, което подсказва къде археолозите трябва да копаят.
Те откриват основи, достатъчно здрави, за да поддържат лесно поне едноетажни или двуетажни къщи. Предстои още много работа, за да се разкрие мащаба на мястото.
Предварителните открития очертават картина на град с площ от 2,6 хектара и около 50 къщи, разположени на хълм, снабден със собствена стена.
Гробовете в некропола са съдържали метални оръжия като брадви и кинжали, както и камъни като ахат, което говори за сравнително напреднало общество за толкова отдавнашни времена.
Парчета керамика „подсказват за относително егалитарно общество“, се казва в проучването. Това е „много красива, но много проста керамика“, допълни Шарло.
Размерите на крепостните стени, които могат да достигнат височина от около пет метра, предполагат, че Ал-Натах е бил седалище на някакъв вид мощна местна власт.
Тези открития разкриват процес на „бавен урбанизъм“ по време на прехода между номадския и по-уседналия селски живот, се посочва в изследването.
Например, укрепените оазиси е можело да бъдат в контакт помежду си в район, все още населен предимно с номадски групи. Подобен обмен може дори да е положил основите на пътя на благовонията, по който са се търгували подправки, тамян и смирна от Южна Арабия до Средиземноморието.
През този период Ал-Натах е все още малък в сравнение с градовете в Месопотамия или Египет. Но изглежда, че в тези огромни пространства на пустинята е имало „друг път към урбанизация“, различен от този на градовете-държави, „по-скромен, много по-бавен и доста специфичен за северозападната част на Арабия“, каза още Шарло.
