Гърция увеличава почти двойно разходите си за отбрана, след като парламентът одобри държавния бюджет за 2025 г. с поименно гласуване.
Със 159 от общо 299 подадени гласа държавният бюджет за финансовата 2025 г. беше ратифициран, а разходите за отбрана бяха одобрени с по-голямо мнозинство.
Разходите за Министерството на отбраната ще нараснат от 3,6 млрд. евро на 6,1 млрд. евро поради увеличаването на доставките на оборудване през 2025 г.
„В сравнение с 2019 г. до 2025 г. разходите за здравеопазване ще са се увеличили със 74%, а разходите за отбрана – със 73%, което подчертава приоритетите на правителството“, заяви министърът на икономиката и финансите Костис Хацидакис в края на ноември при внасянето на бюджета в парламента.
Основните опозиционни партии ПАСОК и СИРИЗА, както и партията „Гръцко решение“, потвърдиха преди гласуването, че ще одобрят увеличаването на разходите за отбрана.
Никос Дендиас, министър на отбраната, заяви пред парламента, че разходите са от съществено значение поради предизвикателствата, пред които е изправена страната, особено от страна на Турция.
„Дали тези разходи са твърде много? Който и да се позиционира по този въпрос, трябва да обясни по какви критерии го разглежда. Заплашена ли е страната? И откъде идва основната заплаха за страната?“, каза той, като уточни, че Турция харчи 26,8 млрд. евро за своята отбрана.
Гърция изразходва около 3% от Брутния външен външен продукт за отбрана.
Гръцките въоръжени сили са имали недостиг от 20 млрд. евро по време на продължилата десетилетие дългова криза в страната.
Сред основните промени в радикалната реформа е създаването на „купол“ за противовъздушна и безпилотна отбрана, който да покрива цялата територия на Гърция.
„Днес Гърция очертава своя собствена пътна карта по отношение на стабилността и растежа в международна среда на нестабилност“, заяви министър-председателят Кириакос Мицотакис в неделя, приветствайки подкрепата на опозиционните групи.
Мицотакис направи паралел с трудностите, пред които сега са изправени правителствата на „големите страни“ като Франция и Германия, а също и Италия, за да търсят подкрепа от мнозинството за собствените си бюджети в условията на политически или икономически сътресения.
Гръцкият премиер обяви и пет мерки за коригиране на работата на банките в полза на гражданите.
Сред тях са премахването на таксите за много банкови операции, включително за плащане на сметки, както и внасянето на 100 млн. евро в програма за изграждане на нови училища от четирите най-големи гръцки банки.
По време на заключителната си реч в неделя Хатсидакис заяви, че правителството се стреми „да има здрава банкова система, от една страна, и от друга, банкова система, която действително работи за икономиката и обществото – без да кара гражданите да се чувстват изключени от нея или, което е по-важно, жертви на нея“.
Финансовата криза в Гърция доведе до отпускане на спасителна помощ от ЕС, която беше обвързана с тежки мерки за икономии и структурни реформи и политики, като Хацидакис заяви, че гръцките граждани плащат от джоба си за оцеляването на банките.
