Хиляди хора участваха в ежегодното възпоменателно шествие, посветено на Втората световна война, организирано от крайнодесни групи в Будапеща в събота, докато антифашистки активисти се събраха наблизо, за да протестират срещу възхода на крайната десница по света.
Всяка година крайнодесни групи от цяла Европа се срещат в Будапеща на така наречения “Ден на честта“, за да отбележат неуспешния опит на нацистките и унгарските войски през 1945 г. да се измъкнат от града по време на обсадата на съветската армия.
Въпреки че някои събития бяха забранени, включително неонацистки концерти, които все пак ще се проведат на неизвестни места, се провежда годишен „възпоменателен поход“.
Както възпоменанието, така и антифашистката контрадемонстрация протекоха мирно след предупреждения от унгарските власти за възможно насилие, подобно на това, което се случи през 2023 г.
Журналистите на АФП изчислиха, че 4000 души са се присъединили към „възпоменателния поход“ от замъка Буда, някои от тях с крайнодесни отличителни знаци и дори нацистки униформи.
Сред тях беше Жолт, който каза, че иска да почете „героите… истинските унгарци, защитили града“ преди 80 години.
„Демонстрираме в мълчание, за да изпитаме физически страданието на нашите предци“, каза 33-годишният застрахователен брокер пред АФП, отказвайки да назове пълното си име.
Наблизо няколкостотин антифашистки активисти протестираха под зоркото наблюдение на полицията, която патрулираше по улиците с дронове, кучета и автомобили за специални операции.
Една от протестиращите, пенсионерката Юлия Золнай, каза пред АФП, че е важно да се излезе на улицата „на фона на възраждането на фашизма в Германия, да не говорим за Австрия, и целия свят, който се насочва към ужасна съдба“.
За крайнодесните групи войниците, опитващи се да избягат от обсадената Будапеща през 1945 г., са „защитавали Западна Европа срещу заплахата на Червената армия“, каза изследователят Хуняди Булцу от мозъчния тръст Political Capital.
Но тъй като опитът е извършен „в името на нацистка Германия“, той не може да бъде „прославян“ по никакъв начин, каза Булчу пред АФП.
През 2023 г. честванията бяха помрачени от жестоки атаки от страна на крайно леви активисти от чужбина.
Протестиращите в събота изразиха подкрепата си за антифашистките активисти, които са преследвани от унгарските съдилища за актовете на насилие, извършени преди две години.
Една от тях, италианска учителка, арестувана и обвинена в нападение срещу неонацисти в Будапеща, влезе в международните заглавия, когато се появи в унгарски съд в началото на 2024 г. с оковани крака.
Оттогава Илария Салис е освободена от домашен арест поради имунитета, който получи след избирането си за Европейския парламент.
Прокуратурата поиска 11 години затвор за нея.
Друг заподозрян, германец, беше екстрадиран в Унгария миналата година, решение, което беше силно критикувано от Федералния конституционен съд на Германия тази седмица.
Върховният съд каза, че заповедта за екстрадиция на Мая Т., която се идентифицира като небинарна, не е взела предвид потенциално опасните условия в затвора в Унгария, включително мерките срещу ЛГБТК, приети при премиера Виктор Орбан.
Шестима души, заподозрени в участие в нападенията в Будапеща, се предадоха на германските власти миналия месец в опит да избегнат екстрадиция в Унгария.
Албански активист, който също е съден, оспорва екстрадицията си от Франция.
Преди митинга унгарското правителство предупреди, че ще направи всичко възможно, за да избегне повторение на 2023 г.
„Смятаме за неприемливо организирането на лов на хора, независимо дали по улиците на Будапеща или където и да е другаде“, каза заместник-министърът на вътрешните работи Бенце Ретвари по повод шествието.
„Никоя идеология… не може да оправдае побоя на произволно избрани хора до кърваво меле“, добави той, като посочи левите активисти, отговорни за насилие в миналото.
Въпреки че унгарски десни екстремисти също бяха обвинени за нападения срещу заподозрени антифашисти преди две години, техните случаи бяха много по-малко разгласени.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който е на власт от 2010 г., често е обвиняван в демократично отстъпление и исторически ревизионизъм.
През 2017 г. премиерът-националист беше подложен на критики за възхвала на военновременния лидер и съюзник на Хитлер Миклош Хорти като „изключителен държавник“.
Хорти, който управлява Унгария от 1920 до 1944 г., прокарва антиеврейски закони и ръководи депортирането на няколкостотин хиляди унгарски евреи в нацистките лагери на смъртта.
Отхвърляйки критиките, Орбан обеща „нулева толерантност“ към антисемитизма, като се похвали, че Унгария е „най-безопасната страна в Европа за еврейската общност“.