Проектозаконът за държавния бюджет включва нова скандална разпоредба, която позволява на частни компании да правят доброволни вноски към централния бюджет с цел подкрепа на публични инвестиции. Това на практика дава възможност на бизнеса да прави директни дарения към хазната, без никакви лимити и без ясни антикорупционни механизми, които да предотвратят евентуални конфликтни интереси и насрещни облаги.
Въпросният текст беше разкрит първо от Glasove.com, а проверка на вестник „Сега“ потвърди, че такава разпоредба не е съществувала в предходния проект на бившия служебен министър Людмила Петкова. Това означава, че текстът е включен за първи път в актуалната версия на проектобюджета, без публично обяснение за мотивите зад това решение.
Какво предвижда новата разпоредба?
Според § 4 от преходните разпоредби на проектозакона:
- Юридическите лица могат да правят доброволни вноски към централния бюджет, като средствата ще бъдат използвани за финансиране на публични инвестиции, заложени в бюджета.
- Тези вноски ще се превеждат по сметка на Националната агенция за приходите (НАП) и ще бъдат признавани за данъчни цели, което означава, че ще се ползват от данъчни облекчения.
- Внесените суми ще могат да се разпределят пропорционално в следващите три календарни години при определянето на корпоративния данък.
Какви са проблемните аспекти?
1️⃣ Липса на лимит за сумите – В момента действащото законодателство регламентира ясни лимити за даренията, които могат да бъдат признати за данъчни разходи. Например:
- До 10% от печалбата за дарения към детски градини, училища, социално слаби лица и БЧК.
- До 50% от печалбата, ако даренията са насочени към НЗОК за лечение на деца.
- При новата разпоредба няма подобни ограничения, което създава рискове за злоупотреби.
2️⃣ Липса на механизъм за контрол – Даренията ще постъпват в централния бюджет, който се управлява от Министерския съвет и не е известен с висока степен на прозрачност. Няма гаранция, че тези средства няма да бъдат използвани за политически или икономически зависимости.
3️⃣ Създаване на потенциална корупционна вратичка – В момента дори малки дарения към общини са строго регламентирани, като Столична община например забранява дарения, които:
- Целят заобикаляне на закона за обществените поръчки.
- Могат да доведат до дългосрочни облаги за дарителя.
- Са насочени към влияние върху политиката на общината.
- В новата разпоредба няма подобни защитни механизми, въпреки че НАП – институцията, която ще събира даренията – има правомощия да проверява и ревизира фирмите, които евентуално ще правят такива вноски.
4️⃣ Нарушаване на принципа за нецелеви приходи – Финансови експерти коментират, че основен принцип в държавните приходи е недопускането на целеви дарения за конкретни проекти. В случая не е ясно как държавата ще осигури прозрачност и отчетност при използването на тези доброволни вноски.
Възможна цел: Запушване на бюджетни дупки?
Разпоредбата поражда съмнения, че се създава законова възможност за вливане на частни средства в бюджета, за да се повлияе на бюджетния дефицит. Това е особено тревожно в контекста на критериите за влизане в еврозоната, където България трябва да поддържа дефицит под 3% от БВП. Възникват въпроси дали тези „дарения“ няма да се използват за манипулиране на фискалните показатели.
Заключение
Новата разпоредба в проектобюджета отваря врата за потенциални злоупотреби, като създава неясен механизъм за частно финансиране на държавния бюджет. Липсата на ограничения за размера на даренията, липсата на антикорупционни защити и непрозрачният характер на бюджета повдигат сериозни въпроси за възможни зависимости между бизнеса и държавната власт.
Необходима е спешна ревизия на този текст и въвеждане на ясни гаранции, че не се създава законова възможност за корупционни практики и непрозрачно влияние върху публичните финанси.