Тези дни българското правителство води инфарктни преговори на най-високо равнище с ЮНЕСКО, за да бъде спасено домакинството на България на 47-мата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, пише „24 часа“.
А че то е пред провал стана ясно тези дни след като министърът на културата Мариан Бачев бе препитан в парламента по темата и обясни, че предшественикът му Найден Тодоров не е свършил нищо и е виновен за провала. Политическите противници на Слави Трифонов и Бойко Борисов веднага захапаха Бачев и подеха кампания по сайтове и фейсбук профили, че Найден Тодоров си е свършил работата, но Бачев провалил нещата. Пиарката на предишния министър разпространи един огромен отчет какво е свършил той. От него се разбира, че са проведени безброй срещи онлайн (описанието им заема поне 2 стр.), създадени са комитети, разменени са писма с другите министерства, те са отговорили или не, делегация на ЮНЕСКО е била в НДК, а от министерството били говорили с околните хотели за настаняването на гостите. Тоест една огромна говорилня.
А сега какви са фактите. Събитието трябва да се състои през юли. За да го има, не са достатъчни комитетите, писмата и разговорите. Трябва всичките около 4000 души от 196 страни-членки да бъдат настанени по хотели, да им се осигури прехраната, на голяма част от тях да бъдат купени и самолетни билети, да се наемат коли и автобуси, като част от тях трябва и да са бронирани, защото ще возят високопоставени дипломати и делегати от воюващи страни – палестинци и израелци, украинци и руснаци и т.н. На голяма част от тези делегати трябва да бъдат извадени визи, а България няма посолства или консули навсякъде. Да не говорим, че делегацията на ЮНЕСКО е поискала НДК да бъде преоборудван с нова озвучителна и светлинна техника, която да отговаря на изискванията.
До този момент няма обявена нито една обществена поръчка. Няма дори подготвени процедури за обществени поръчки. За нищо! А у нас всичко това трябва де се случи по Закона за обществените поръчки, а не с разговори с околните на НДК хотели. Една процедура отнема 4-5 месеца. Ако има
обжалвания – което у нас винаги се случва – стават поне 8 месеца.
Което означава, че тези поръчки би трябвало да бъдат обявени още през ноември 2024 г.
Оказва се, че тогава е трябвало да бъде подписано и споразумението с ЮНЕСКО за българското домакинство на форума, но не е. А то подлежи на ратификация от Народното събрание. Найден Тодоров по онова време е министър – човекът, който е трябвало да го направи, да получи одобрението на парламента и да задейства поръчките. Сега вече е почти невъзможно това да се направи – до юли остават 4 месеца.
Поръчките трябва да са за хотели, кeтъринг, техника, превоз на делегации, вечери и обяди, реклама, изложби, зали и тн. И това не само в София, а и по обектите на ЮНЕСКО у нас, където възнамеряваме да заведем делегатите.
Освен, че времето за организация на събитието е категорично недостатъчно, се оказва, че няма и предвиден бюджет. Нула лева. Експертните изчисления сочат, че разходите за организирането на форума в София, наред с дейностите по провеждането му биха нараснали лавинообразно до 10-12 милиона евро минимум. Такива средства обаче няма предвидени. Когато през юли 2024 г. Найден Тодоров внася доклад по темата в Министерския съвет, той уверява министерство на финансите и служебния кабинет, че домакинството на сесията не е свързано с финансов ангажимент.
След като открива скандала, правителството на Желязков влиза в спешен диалог с ЮНЕСКО в търсене на най-добрия изход от ситуацията, така че страната ни да спази стриктно всички правила на организацията и същевременно да запази домакинството си на форума. Още не е ясно какво ще
се случи.
Решението за домакинството на 47-та сесия на КСН на ЮНЕСКО в София беше взето през юли 2024 г. – преди почти 8 месеца.