„Въпросът не е дали има шанс да спасим парите по ПВУ, а дали има желание. В сегашните решения на правителството на Росен Желязков аз не виждам желание планът да бъде спасен, а желание провалът му да бъде прехвърлен на някой в миналото.“
Това заяви пред БНР евродепутатът Радан Кънев, представител на ПП-ДБ в Европейския парламент. Той подчерта, че ако правителството не покаже ангажираност, парите няма да бъдат спасени.
Политическите грешки и провалите в управлението на ПВУ
Според Кънев българските правителства – от кабинета на Бойко Борисов, през служебните и краткотрайните редовни правителства, до настоящия кабинет на Росен Желязков – са допуснали каскада от грешки, които могат да направят България държавата, усвоила най-малко средства по ПВУ в цяла Европа.
„Голяма част от тези грешки се дължат на политическата криза и популистките решения, които бяха взимани с огромно мнозинство в няколко парламента“, допълни той.
Той отхвърли обвиненията срещу Кирил Петков, подчертавайки, че идеята за ПВУ без реформи е абсурдна. „Това са пари срещу реформи“, заяви евродепутатът.
Декарбонизацията – проблем, създаден от популизма
Кънев даде пример със сектора на енергетиката, където България е договорила най-ниските ангажименти за декарбонизация в цяла Европа.
„След това обаче дойдоха предсрочни избори и парламентът, в популистки унес, блокира всякакви следващи действия. В резултат на това, инвестициите по ПВУ също бяха блокирани. Това е само един от многото примери за политическа безотговорност“, каза той.
Каква е съдбата на неизползваните средства по ПВУ?
Според Кънев все още не е решено какво ще се случи с неизползваните средства по ПВУ.
„Предложението, което правим с колегите от българската делегация в ЕНП, е тези пари да бъдат използвани за бъдещия европейски пакет за сигурност и отбрана.“
Той подчерта, че въпреки досегашните грешки и политическата несъстоятелност на сегашното правителство, парите не са окончателно загубени за България.
Сблъсъкът между Тръмп и Зеленски – сигнал за промяна на глобалната сигурност
По отношение на срещата между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в Белия дом, Кънев коментира, че тя е показала драстичната промяна в глобалната сигурност.
„През последните три десетилетия ние живеехме с убеждението, че военната суперсила САЩ гарантира мира в Европа. Сега започваме да живеем в свят, в който тази гаранция вече я няма.“
Той призова за бързи решения, които да гарантират европейската сигурност:
„Европа е силна, богата, но не е единна. Трябва да впрегнем този потенциал, за да гарантираме сигурността си. В противен случай ще загубим всичко.“
България трябва да бъде част от европейската политика за сигурност
Кънев подчерта, че България трябва активно да участва в европейските инициативи за сигурност:
„Ще има много срещи за европейската сигурност, но не всички ще включват 27-те страни членки. Трябва да настояваме да сме част от този процес.“
Отбраната като икономически двигател
Кънев обърна внимание и на полската стратегия, като даде пример с факта, че Полша инвестира над 4% от БВП в отбрана, но в същото време има най-силната икономика в Източна Европа.
„Логиката, че ако инвестираме в сигурност и отбрана, ще обеднеем, е грешна. Напротив – страните, които инвестират в сигурността си, стават по-привлекателни за инвестиции и задвижват икономическия си растеж.“
Според него Европа трябва да интегрира бюджета си, индустрията и енергетиката си в обща стратегия за сигурност.
Общ заем за европейската отбрана – сложен, но необходим дебат
Кънев изрази подкрепа за идеята Европа да изтегли общ заем за гарантиране на сигурността:
„Това е спорен въпрос, но ако не започнем дебата сега, ще останем незащитени. Надявам се този разговор да не продължи твърде дълго.“
Ревизия на „Зелената сделка“ – към индустриален фокус
Евродепутатът подчерта, че „Зелената сделка“ трябва да се превърне в „Индустриална сделка“, която да отчита новите предизвикателства за сигурността.
„Националната енергийна независимост е ключова за сигурността. Възобновяемите източници ще играят все по-голяма роля, но ядрената енергетика остава жизненоважна.“
Сближаването между Тръмп и Путин – сериозна заплаха за Европа
Кънев предупреди, че заявката на Тръмп да преговаря с Путин без Европа и Украйна е тревожен сигнал.
„Изправени сме пред риска от нов имперски ред. В Кремъл този манталитет никога не си е тръгвал, но сега се появява и във Вашингтон.“
Според него единната и силна Европа е ключът към предотвратяването на този сценарий:
„В момента, в който Европа покаже, че е единна, тя не е застрашена нито от Изток, нито от Запад.“
България не е малка държава – проблемът е в управлението
„В тази нова ситуация няма малки и големи държави. България има стратегическо местоположение и роля.
„Ако има нещо малко, то е манталитетът на тези, които я управляват.“