Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс за пореден път демонстрира откритата си неприязън към Европа. В рамките на скандала, наречен „Сигналгейт“ – произтичащ от изтекла комуникация между висши американски представители в приложението Signal, където по погрешка е бил добавен журналист – Ванс използва случая, за да отправи остри критики към европейските съюзници. В чат, свързан с координацията на военна операция срещу хутите в Йемен, Ванс заявява, че не обича да се притичва на помощ на европейците, поставяйки под съмнение нуждата от американска намеса в регион, от който основно Европа има търговски интерес – Суецкия канал, през който преминават 40% от европейския трафик срещу едва 4% от американския.
Това далеч не е първата антиевропейска проява на Ванс. Още през 2022 г., като сенатор от Охайо, той атакува „неизбраните технократи“ от Брюксел. През февруари тази година, по време на Международната конференция по сигурността в Мюнхен, Ванс отново използва трибуната, за да атакува ценностите и икономическия модел на Европейския съюз. Политически анализатори определят Ванс като „необузданата версия на тръмпизма“ – глас, който открито изразява възгледите на бившия президент Доналд Тръмп, чиято политика беше белязана от дистанциране от ЕС и съмнение в стойността на съюзническите отношения.
Според Ричард Харги от Кралския университет в Белфаст, Ванс казва на глас това, което Тръмп мисли още от 2016 г. – че Европа се възползва от американската защита, без да дава адекватен принос. Тази линия на поведение се вписва в дългогодишната доктрина „Америка на първо място“, възприемана от републиканската десница, според която САЩ имат уникално право да определят глобалния ред и да действат независимо от мнението на международната общност. Именно тази философия стоеше зад решението на Джордж Буш-младши да пренебрегне глобалната съпротива срещу войната в Ирак през 2003 г., припомня Кристофър Федърстоун от Университета в Йорк.
Антиевропейската линия на Джей Ди Ванс обаче се корени не само в идеологията, но и в неговите връзки със Силициевата долина. Той е близък до Питър Тийл – милиардер и влиятелен технологичен инвеститор с либертариански възгледи и открито враждебно отношение към европейските регулации. Подобно на Елон Мъск, Ванс защитава абсолютистка свобода на словото и се противопоставя на всеки опит на държавите – особено в Европа – да ограничават изразяването на мнение, дори когато става въпрос за дезинформация или език на омразата.
Според експертите, Джей Ди Ванс се оформя като една от най-острите фигури на новия американски изолационизъм, а Европа – като основна мишена в неговия светоглед. За него, както и за Тръмп, европейските съюзници не са партньори, а бреме. Европа плаща цената за това, че повече от всякога се нуждае от американска подкрепа, но е подложена на критика заради „липсата на отплата“ – и това е послание, което Ванс изглежда няма намерение да смекчи.
Друго си е Нюланд да се изрепчи :“Майната му на ЕС“,нали?