Естонският парламент прие конституционна поправка, с която се забранява на граждани извън Европейския съюз да гласуват на местни избори. Мярката беше одобрена с огромно мнозинство – 93 гласа „за“ срещу 7 „против“, и е насочена основно към голямото рускоезично малцинство в страната.
Ако президентът Алар Карис утвърди поправката, около 80 000 руски граждани, живеещи в Естония, ще загубят правото си на глас. Сред засегнатите са и около 60 000 души без гражданство, познати като притежатели на „сиви паспорти“ – хора, живеещи в страната от десетилетия, но без формално гражданство.
Според властите мярката е част от усилията за укрепване на националната сигурност след руската инвазия в Украйна. Някои партии настояват освен руснаците и беларусите, от изборите да се изключат и тези без гражданство.
Въпреки това, „сивите паспорти“ ще могат да гласуват на предстоящите местни избори, като това се представя като възможност те да кандидатстват за гражданство в бъдеще. Главният редактор на “Estonian World” Стен Ханкевич посочва, че „време е хората без гражданство да направят тази крачка“.
Политически реакции и разделения
Премиерът Кристен Михал приветства решението като „победа за всички“, заявявайки:
„В нашата страна решенията се вземат от нас, не от граждани на агресорски държави.“
Социалдемократическата партия изненадващо подкрепи изменението, но настоя правото на глас за „сивите паспорти“ да остане за настоящите избори. Лидерът ѝ Лаури Ланеметс подчерта:
„Не можем да приравняваме гражданите на агресорски държави с хората без гражданство, които са свързани с Естония.“
Кметът на Талин Евгени Осиновски (също социалдемократ) изрази несъгласие с решението, наричайки го заплаха за местната демокрация. Той отбеляза, че „държавническата мъдрост“ на бившия премиер Кая Калас е липсвала при взимането на това решение.
Критики от опозицията и местни лидери
Центристката партия предупреди, че над 100 000 души ще изгубят правото си на глас, ако законът бъде утвърден. Председателят ѝ Михаил Кьолварт подчерта:
„Победихме хора, които живеят, работят, плащат данъци и отглеждат децата си тук. Нарекохме ги заплаха.“
Кметицата на Нарва Катри Райк, чийто град е с преобладаващо рускоезично население, заяви:
„Страната се раздели на естонци и на нас – руснаците. Интеграцията, каквато я познавахме, се провали.“
Медийни и експертни оценки
Вестник „Постимеес“ защити решението, наричайки го историческа възможност за консолидиране на естонската държавност и стимул за интеграция:
„Изминаха 34 години – време е да научат езика и да кандидатстват за гражданство.“
Социологът Андрус Ристкок предупреди, че маргинализацията на рускоезичните е вредна и за естонците, и постави под въпрос ефективността на мярката за сигурността.
Журналистът Сергей Метлев нарече решението част от стратегията „всичко или нищо“ спрямо Русия и предупреди за възможен отрицателен обществен отзвук.
Очакване за решението на президента
Последната дума по въпроса има президентът Алар Карис, който по-рано се изказа критично към евентуални промени в Конституцията. Юристи смятат, че ако той откаже да подпише, това трябва да бъде добре аргументирано.
Геополитически и вътрешнополитически контекст
Руският журналист Дмитрий Бавирин твърди, че целта е смяна на властта в Талин и Нарва, където рускоезичните гласове подкрепят левите партии. Според него, с измененията дясната Реформистка партия цели да затвърди властта си на местно ниво.
Политологът Тоомас Силдам предупреди, че отнемането на избирателни права може да доведе до протестен вот и нови социални напрежения, добавяйки:
„Не можете да определите кой е заплаха само по гражданство. Необходими са не само забрани, но и положителна програма.“