На днешния ден се отбелязват 146 години от избирането на София за столица на България. Това се случва по предложение на Марин Дринов по време на Учредителното събрание, а по идея на Иван Гешов е вписано и в Търновската конституция. По този повод Столична община организира празнични събития, включващи:
- Реклама -
- Документални изложби в Галерия на открито в Градската градина и градина „Кристал“.
- Концерти и инициативи за деца.
- Фотокътове с градски пейзажи от миналото, разположени пред Народен театър „Иван Вазов“, Регионален исторически музей – София и в градина „Кристал“.
- Исторически беседи за изграждането на София като европейска столица – те ще се проведат на ул. „Париж“ № 1 и ул. „Московска“ № 33.
- Безплатен вход за Софийската градска художествена галерия и Регионалния исторически музей – София, както и техните филиали.
Исторически контекст
На 3 април 1879 година (22 март по стар стил), Учредителното събрание във Велико Търново избира София за столица на Княжество България.
Това предложение е направено от проф. Марин Дринов – изтъкнат историк, учен и държавник.
Според данни от 1878 година, София е сравнително малък град с:
- 11 694 жители
- 2 училища
- 7 църкви
- 10 хана
- 120 дюкяна
- 62 механи
- 19 фурни
- 3 306 къщи
- Обща площ – 2,84 кв. км
Географското значение на София
В книгата „Географското единство на българските земи“, проф. Иван Батаклиев отбелязва, че:
- Българските земи са разположени концентрично около Софийската област.
- Основните транспортни връзки в България и на Балканския полуостров преминават през София, включително диагоналният път за Цариград.
- През града минава главният меридианен път по долините на Искър и Струма.
- Поради тези фактори София е избрана за столица, главен комуникационен възел и културен център на страната.
- Софийската област се откроява като ключово обединително средище на българските земи.
