Никой, абсолютно никой не беше очаквал идването на Калин Джорджеску. Добре контролираните постове в социалните мрежи се превърнаха в гласове. Никой обаче не е принуждавал гласоподавателите да гласуват за него – те бяха убедени. Това е проблемът, който никой не иска да види. Никой не е държал ръцете на избирателите в избирателната секция. Реалността на социалните мрежи се превърна в наша реалност. Силата на социалните мрежи ще бъде все по-трудно контролируема. Няма да ги забраним, защото те генерират много забавление, но и няма да ги регулираме, защото в подобна ситуация има много злоупотреби. В действителност няма чудодейно решение.
- Реклама -
Неотдавна видяхме същото в Германия с „Алтернатива за Германия“: манипулирането на социалните мрежи се превърна в един вид контрол над съзнанието. Така един проруски кандидат излезе начело на първия тур на президентските избори и можеше да установи демокрация. Но това не означава, че ситуацията днес е идеална – Калин Джорджеску изчезна, но на първо място в социологическите проучвания се появява Джордже Симион. Винаги съм казвал, че страните от Източна Европа, дори след като влязат в Европейския съюз, могат да попаднат под руско влияние. Ето какво ни очаква в бъдеще, ако не сме внимателни. В Западна Европа е много лесно да гледаме как хората от Източна Европа се борят, но за нас това наистина не е забавно.
Достигнахме повратен момент в историята. Сегашната система, която е напълно корумпирана, започва да показва своите граници. Тя ще бъде заменена от нещо друго. В цяла Европа хората казват: „Стига толкова. Дайте ни нещо друго на върха.“ На хората им е писнало. Достигнахме предела на това, което наричаме либерализъм. В Румъния влиянието на Русия върху социалните мрежи стана много, много силно. Тя се опитва да манипулира политиката, като създава сфера на влияние. Ние сме жертви на тази игра, и това ме плаши. За съжаление, не сме далеч от това да паднем. Гласуването показва, че прогресистката политика вече не работи – либерализмът печели с все по-малка разлика. Новите управляващи не искат нещата да се променят. След десет години, ако се осмелим да правим прогнози, Европа ще бъде изправена пред големи проблеми, които досега е неглижирала.
Никой, абсолютно никой не беше очаквал идването на Калин Джорджеску. Добре контролираните постове в социалните мрежи се превърнаха в гласове. Никой обаче не е принуждавал гласоподавателите да гласуват за него – те бяха убедени. Това е проблемът, който никой не иска да види. Никой не е държал ръцете на избирателите в избирателната секция. Реалността на социалните мрежи се превърна в наша реалност. Силата на социалните мрежи ще бъде все по-трудно контролируема. Няма да ги забраним, защото те генерират много забавление, но и няма да ги регулираме, защото в подобна ситуация има много злоупотреби. В действителност няма чудодейно решение.
- Реклама -
Неотдавна видяхме същото в Германия с „Алтернатива за Германия“: манипулирането на социалните мрежи се превърна в един вид контрол над съзнанието. Така един проруски кандидат излезе начело на първия тур на президентските избори и можеше да установи демокрация. Но това не означава, че ситуацията днес е идеална – Калин Джорджеску изчезна, но на първо място в социологическите проучвания се появява Джордже Симион. Винаги съм казвал, че страните от Източна Европа, дори след като влязат в Европейския съюз, могат да попаднат под руско влияние. Ето какво ни очаква в бъдеще, ако не сме внимателни. В Западна Европа е много лесно да гледаме как хората от Източна Европа се борят, но за нас това наистина не е забавно.
Достигнахме повратен момент в историята. Сегашната система, която е напълно корумпирана, започва да показва своите граници. Тя ще бъде заменена от нещо друго. В цяла Европа хората казват: „Стига толкова. Дайте ни нещо друго на върха.“ На хората им е писнало. Достигнахме предела на това, което наричаме либерализъм. В Румъния влиянието на Русия върху социалните мрежи стана много, много силно. Тя се опитва да манипулира политиката, като създава сфера на влияние. Ние сме жертви на тази игра, и това ме плаши. За съжаление, не сме далеч от това да паднем. Гласуването показва, че прогресистката политика вече не работи – либерализмът печели с все по-малка разлика. Новите управляващи не искат нещата да се променят. След десет години, ако се осмелим да правим прогнози, Европа ще бъде изправена пред големи проблеми, които досега е неглижирала.
