Независимо от изхода на войната в Украйна, Москва ще продължи да засилва агресивната си политика, предупреждава годишният доклад на Служба „Военно разузнаване“ (СВР), публикуван на сайта на Министерския съвет.
Риск от нови конфликти
Понастоящем липсва пряка военна заплаха за други държави в региона, но ако Кремъл не промени курса си, опасността от нов въоръжен конфликт в средносрочен план остава висока.
Най-застрашени са:
- Молдова,
- Грузия,
- Армения.
Изчерпване на бойния потенциал и опити за мирни преговори
Докладът отбелязва, че двете страни във войната се стремят да издържат по-дълго от противника. Вече се наблюдават признаци на изчерпване на бойния потенциал и начални стъпки към мирни преговори.
Според СВР, основната цел на Владимир Путин в евентуални преговори ще бъде:
- Осигуряване на дългосрочни правни гаранции за сигурността на Русия,
- Затвърждаване на руска сфера на влияние в постсъветското пространство.
Украйна ще остане на втори план, като Кремъл ще се стреми да я подчини политически и да я лиши от самостоятелност и военнополитически суверенитет.
Русия като глобален дестабилизиращ фактор
Докладът подчертава, че Русия продължава да бъде основният дестабилизиращ фактор за международната сигурност.
Преизбирането на Путин е затвърдило силовия подход във вътрешната и външната политика на страната. Кремъл активно използва хибридни методи, включително:
- Създаване на напрежение в евроатлантическата общност,
- Влияние върху изборите в европейски държави.
Черно море и хибридните заплахи
Русия продължава да ограничава свободата на корабоплаване и въздушния трафик в Черно море чрез обявяване на „опасни зони“, въпреки ограниченията във военноморските ѝ способности.
Запазват се опасностите от:
- Морски мини,
- Невзривени боеприпаси,
- Безпилотни и дистанционно управляеми системи.
Западни Балкани и миграционен натиск
Напрежението в Западните Балкани остава, въпреки декларираното желание на държавите от региона за ускоряване на европейската им интеграция.
В доклада се посочва още, че поради нестабилността в Близкия изток, Афганистан и Африка, миграционният натиск към България ще продължи и през настоящата година, макар и в относително по-ниски нива спрямо 2024 г.
Основните рискове са свързани с:
- Инфилтриране на терористични елементи, включително членове на „Хизбуллах“ и иракски шиитски групировки.
Милитаризация на международните отношения
През 2024 г. глобалната среда на сигурност се характеризира с:
- Нарастваща милитаризация,
- Разширяване на кризисните процеси,
- Отслабване на международноправните институции.
Активното използване на информационното и киберпространството за манипулация на обществените нагласи също е отчетено като сериозна заплаха.
Необходимост от укрепване на Служба „Военно разузнаване“
Докладът подчертава, че оптималната обща численост на СВР трябва да бъде увеличена, за да отговаря на нарастващите предизвикателства и задачи.
В представен доклад пред Съвета по отбрана през декември 2024 г. е отчетено, че редуцирането на състава на СВР в последните 12 години е довело до:
- Понижаване на разузнавателните способности в някои направления,
- Ограничаване на възможностите за развитие на нови способности.
Тези фактори оказват негативно влияние върху ефективността на службата, в контекст на постоянно увеличаваща се сложност на задачите.