България е донор на води за Гърция и Турция, тъй като по-голямата част от южните ѝ реки се вливат в Бяло море.
- Реклама -
Това заяви в предаването „Не се страхувай“ с водещ Васил Василев бившият заместник-министър на околната среда и водите Любка Качакова.
По думите ѝ интересът на Гърция към българските води датира още от царско време. През 60-те години на XX век, под натиска на Атина, е подписана спогодба, уреждаща водоползването на реките. След края на Втората световна война, в изпълнение на Парижкия мирен договор, България, като страна на губещите, е задължена да плаща репарации на Гърция. Освен стокови доставки, в репарациите са включени и количества вода за напояване.
,,Подписаната спогодба задължава България да предоставя ежегодно 186 милиона кубически метра вода за нуждите на гръцкото земеделие, независимо от вътрешните водни наличности и климатичните условия. Това задължение продължава 60 години и изтича през 2024 година“, заяви още Качакова.
Качакова посочи, че към момента Гърция настоява за сключване на нова спогодба, тъй като земеделието в този район на североизточната ѝ част зависи изцяло от българската вода.
,,През миналата година българското правителство е упълномощило ръководството на Националната електрическа компания (НЕК) да сключи временно търговско споразумение за срок от една година. Според него България се е ангажирала да пусне 80 милиона кубически метра вода през летния напоителен сезон срещу доставка на електроенергия от Гърция.“
Обаче компенсацията е била незначителна – токът е бил достатъчен за захранването на един средно голям български град. Тя допълни, че електричеството е произведено от водите на река Места, които също идват от България. Така на практика, по думите ѝ, Гърция не е заплатила реална цена за получената вода.
В продължение на 60 години българските води, предоставяни на Гърция, не са били заплащани – те са били част от наложените следвоенни репарации, подчерта още Качакова.
България е донор на води за Гърция и Турция, тъй като по-голямата част от южните ѝ реки се вливат в Бяло море.
- Реклама -
Това заяви в предаването „Не се страхувай“ с водещ Васил Василев бившият заместник-министър на околната среда и водите Любка Качакова.
По думите ѝ интересът на Гърция към българските води датира още от царско време. През 60-те години на XX век, под натиска на Атина, е подписана спогодба, уреждаща водоползването на реките. След края на Втората световна война, в изпълнение на Парижкия мирен договор, България, като страна на губещите, е задължена да плаща репарации на Гърция. Освен стокови доставки, в репарациите са включени и количества вода за напояване.
,,Подписаната спогодба задължава България да предоставя ежегодно 186 милиона кубически метра вода за нуждите на гръцкото земеделие, независимо от вътрешните водни наличности и климатичните условия. Това задължение продължава 60 години и изтича през 2024 година“, заяви още Качакова.
Качакова посочи, че към момента Гърция настоява за сключване на нова спогодба, тъй като земеделието в този район на североизточната ѝ част зависи изцяло от българската вода.
,,През миналата година българското правителство е упълномощило ръководството на Националната електрическа компания (НЕК) да сключи временно търговско споразумение за срок от една година. Според него България се е ангажирала да пусне 80 милиона кубически метра вода през летния напоителен сезон срещу доставка на електроенергия от Гърция.“
Обаче компенсацията е била незначителна – токът е бил достатъчен за захранването на един средно голям български град. Тя допълни, че електричеството е произведено от водите на река Места, които също идват от България. Така на практика, по думите ѝ, Гърция не е заплатила реална цена за получената вода.
В продължение на 60 години българските води, предоставяни на Гърция, не са били заплащани – те са били част от наложените следвоенни репарации, подчерта още Качакова.
„БЗНС 'Никола Петков' — това е родната социалдемокрация, родена в умовете и сърцата на българския селянин, да защитава интересите не само на селяните, а...
БСП не е предала своите избиратели, влизайки в управлението на страната. Именно нашето участие в това управление ни дава възможност да реализираме поне част...
На 28.04.2025 г. Министерството на финансите успешно пласира на международните капиталови пазари облигации в два транша, деноминирани в евро. Първият транш се състои от...
