Европейският парламент е на път да приеме доклад за напредъка на Северна Македония към Европейския съюз, в който четири отделни текста съдържат изрично признаване на македонската идентичност и език. Това ще бъде първият случай, в който ЕП официално ще признае език и идентичност, които премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски определя като „многовековни“. Това съобщиха от БГНЕС.
Признаването идва чрез доклада, подготвен от главния докладчик Томас Вайц (Зелени, Австрия), който е постигнал консенсус с представителите на всички политически групи. Въпросните текстове са внесени от петима евродепутати от три различни партии, но съдържанието им е напълно идентично.
Партията на Вайц е в коалиция с формации, свързани с организации, които отричат съществуването на българско малцинство в съседни държави и са се противопоставяли на признаването на историческите и културни връзки между България и Северна Македония. Справка показва, че Вайц е провел десетки срещи с представители на македонската страна, включително с депутати и министри, но нито една с представители на българската общност в Северна Македония.
По време на подготовката на доклада български евродепутати са внесли над 40 предложения, но почти всички са били отхвърлени. В същото време, македонски представители са имали предварителен достъп до текстовете на тези предложения, което според някои депутати представлява нарушение на правилата за прозрачност в ЕП. В последствие докладчикът Вайц признава, че текстът е изтекъл в медиите в Северна Македония преди официалното му обсъждане.
В отговор на това български евродепутати изпращат протестно писмо до председателя на ЕП, обвинявайки Вайц в липса на прозрачност и координирано поведение с македонски представители. Те посочват, че редица срещи не са били вписани в публичния регистър и настояват за разследване на външна намеса в работата на институцията.
Признанието на македонската идентичност и език в доклада повдига и важни въпроси за последиците върху вътрешната структура на Северна Македония, която по конституция е мултиетническа държава. Документът не включва уточнения от Преспанския договор с Гърция, където е записано, че „македонски“ се отнася до гражданска, а не етническа принадлежност. Също така липсват всякакви споменавания за резервите на България относно кодификацията на македонския език през 1945 г.
Допълнително напрежение внасят твърденията на премиера Мицкоски, че в Северна Македония има едва 700–800 души с българско самосъзнание, както и отричането на общата история между двете страни, въпреки подписания през 2017 г. Договор за добросъседство.
Проектодокладът предстои да бъде разгледан от Външната комисия на ЕП на 4 юни. Според наблюдатели, вероятността текстовете за признаване на идентичността и езика да отпаднат е минимална, след като вече са били приети с консенсус от всички докладчици.
Заключението за мнозина е ясно: когато българските национални интереси не намират достатъчно твърд и последователен израз в европейските институции, празното говорене в телевизионни студиа и социални мрежи остава единствената им защита. Националният интерес не се пази със статуси, а с активност и последователност на всички нива.