С тържествена церемония в Бургас беше открита паметна плоча на д-р Дянко Пръвчев – кмет на града в драматичните години между 1939 и 1944 г. Тя се намира на фасадата на къщата, в която е живял и работил д-р Пръвчев – на ул. „Антим Първи“ №32. Инициативата е на Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“и е част от програмата на Международния младежки литературен и филмов фестивал „Приятелството – смисъл и спасение“, чието четвърто издание започна на 30 май 2025 г. Събитието е продължение на усилията за възстановяване на историческата истина и отдаване на дължимата почит към достойни личности, оставили светла диря в миналото на Бургас и България.
През 2014 г. по инициатива на Център „Алеф“ Общинският съвет на Бургас удостои д-р Дянко Пръвчев със званието Почетен гражданин на Бургас (посмъртно). По предложение на „Алеф“ през май 2025 г. беше одобрено поставянето на паметната плоча в чест на делото му не само исторически знак, а и като морален ориентир, напомняне за силата на личната отговорност и хуманността дори в най-мрачните времена.
Мемориалната плоча бе открита в присъствието на кмета на Община Бургас Димитър Николов, председателя на Общинския съвет Михаил Хаджиянев, на една от наследничките на д-р Дянко Пръвчев – неговата внучка Мария Коева, както и на българските и чуждестранни участници в литературния фестивал.
„Срещнах името на Дянко Пръвчев за пръв път преди по време на изследванията ми за спасителите на българските евреи по времето на Холокоста. Започнах търсенията си с убеждението, че зад огромната вълна на съпротива на българския народ срещу депортацията на евреите от Старите предели на България стоят имена на реални хора с истински съдби. Само Димитър Пешев, митрополитите Кирил и Стефан, кюстендилците Суйчмезов, Михалев, Момчилов и Куртев ли са? Няма ли и други и защо те тънат в мълчание? Осъзнах колко е крехка човешката памет и колко лесно може да бъде манипулирана. Именно затова приех като лична мисия, а после и като кауза на Център „Алеф“ да разкрием тези достойни граждани на Бургас, които са успели да опазят живи своите съграждани, приятели, съседи и колеги. Сред тях бе тогавашния кмет на Бургас д-р Дянко Пръвчев. Благодарни сме на кмета на Бургас и на Общинския съвети, които подкрепиха поставянето на паметния знак – доказателство, че Бургас пази своята история, а признателните потомци почитат достойните личности, създали уникалния бургаски дух на толерантност и свобода.“ Каза пред многобройните присъстващи Алберта Алкалай – председател на Център „Алеф“.
Поставянето на паметната плоча е важна крачка за следващите поколения в посока съхраняване на паметта за делото и работата на един изключителен човек, отбеляза настоящият кмет на Бургас Димитър Николов.
„Дянко Пръвчев е име, което заслужава да бъде изписано не само върху паметна плоча, но и в съзнанието на всеки бургазлия като пример за морална доблест. Той доказва, че дори в бурни времена може да бъде направен правилният избор. Откриваме тази паметна плоча скромен, но вечен знак на признателност към човека, избрал да бъде човек“, каза още Димитър Николов.
Белгийски възпитаник, доктор по право и визионер-градоначалник, д-р Дянко Пръвчев управлява Бургас в едни от най-тежките години на Втората световна война. В онези мрачни времена на страх и репресии той проявява изключителна човечност и доблест, противопоставяйки се решително на заповедта на Комисарството по еврейските въпроси за депортация на бургаски еврейски семейства към нацистките лагери на смъртта.
На 9 март 1943 г., когато опасността е най-голяма, д-р Пръвчев не само отказва да сътрудничи на антисемитските власти, но и организира активни действия за защита на еврейската общност. Еврейската общност в града пази спомена за това, как той привлича и други кметове от региона и заедно заминават за София, където посещават Народното събрание и държавни институции с единствената цел – да спасят своите съграждани, приятели и съседи от депортация. Благодарение на усилията им, стотици бургазлии от еврейски произход запазват живота си.
Със своята смелост, човечност и решителност, д-р Дянко Пръвчев остава завинаги в паметта на Бургас – не само като кмет, но като човек на дълга и доблестта, който с действия, а не с думи, пише една от най-светлите страници в историята на града.
Умира на поста си едва 55-годишен, но делото му надживява десетилетията.
Паметната плоча е не просто почит, а и завет към бъдещето – че свободата, толерантността и човечността трябва да бъдат основата на нашето общество.