Водещата на предаването „Честно казано“ Люба Кулезич по телевизия „Евроком“ отново направи безкомпромисен анализ на последните събития в политическия и социален живот на страната. По традиция, в началото на епизода от тази седмица, Кулезич се обърна към зрителите по време на Малката проповед, този път озаглавена „Бойко в своя Ад“. Повод за коментара е изказването на премиера, според когото през следващите две-три седмици България я очаква не друго, а именно ад по отношение на разпространението на коронавируса.
Ето и текста на „Малката проповед“ 66, „Бойко в своя Ад“:
„След две седмици ще бъдем в ада“. Такава беше прогнозата на премиера Борисов за развоя на кризата с коронавируса. Хвърли я в лицето на публиката на 6-и април на поредния брифинг на подопечния му щаб. Подопечните му мисирки с микрофоните не успяха да кажат дори „гулю-гулю“.
Подопечният генерал Мутафчийски и той се вкамени. Никому не дойде на ум да попита нашия неподражаем предводител що за „ад“ има предвид. Колко трупа всъщност ще бром след 14 дни? На каква “нАучна“ методика почива изчислението? И защо, аджеба, Бойковият ад съвпада така поразително с нашия Великден, когато разпнатият Христос е победил смъртта и е възкръснал? Зловеща е тази съпоставка. Борисов с неговия простодушен инстинкт на шоумен едва ли е целял да я направи, иначе сам щеше да се ужаси. Но генерал Мутафчийски беше споделил, че е вярващ и че почита Бог. Поне той можеше да охлади библейското вдъхновение на покровителя си. Това едва ли е по силите на пресаташето Севдалина и на блестящите с отсъствието си (нямам коронавирус!) съветници на премиера. Така или иначе стряскащото в карантината позоваване на Ада поражда въпроси. На първо място за ужасите, които царят в подсъзнанието на нашия възлюбен премиер. Мержелее му се Адът. Значи се бои, че идиличната стъкмистика за малкия брой заразени и умрели от COVID-19 у нас внезапно може да бъде опровергана от реалността поради липсата на масово тестуване на хората. Затова те трябва да бъдат смъртно заплашени да си „кютат по къщята“. За да не започнем да се препъваме в трупове. И така Бойко да загуби ищах да се фука с най-светлия български пример в битката с коронавируса от Лондон до Сеул и обратно. Но все пак сплашването с Ада не е шега работа. Никой от световните лидери не си го е позволил: посланието, скрито в него е смразяващо! Стига да си спомним часовете по литература, в които се изучава великата „Божествена комедия“, известна още като „Ад“ на Данте. Ако се обърнем към тази вечно актуална книга излиза, че щом Адът за нас тепърва предстои, то значи се намираме в Чистилището. Ние българите вкупом значи сме „ритнали камбаната“, самата България един вид бере душа. И сега е моментът, в който се решава кой ще получи прошка за греховете си и ще отиде в Рая, и на кого ще се наложи да ги изкупува в някой от деветте кръга на най-страшното място на света. Затова ставаме всеки ден свидетели на чистене на съвести – набързо и дори на две-на три. Например, като се започне от шефа на щаба, г-н Мутафчийски, мине се през най-приказливия депутат на ДПС Данчо Цонев с прякор Ментата и се стигне до медиите, екзалтирани от подвизите на Борисов и на т.н. „Гешефтура“. Оказа се, че най-щедрият дарител в кризата е Делян Пеевски с цели 3 милиона! Как само за три години преуспелият млад мъж се нареди сред най-богатите у нас вече няма никакво значение ни за прокурора Гешев, ни за публиката, потресена от Пеевската щедрост. В Чистилището трескаво се перат съмненията за незаконно забогатяване, за обезкостяване на банка, за покриване на лоши кредити с помощта на корумпирани властници и магистрати. Или пък друго, депутатите масово изпадат в покаяние и се отказват първо от повишението на заплатите си, на което така държаха, а после и от самите си заплати се отказват. Само и само да облекчат съдбата си на най-недолюбваните хрантутници в страната, набутани в Народното събрание заради партийно послушание. А ето и още пресни сценки от Чистилището. Бойко с един замах отряза главата на един от своите любимци: шефът на Държавната банка за развитие Мавродиев, най-високоплатеният чиновник у нас, май за награда, че преди 6 години проспа разгрома на КТБ начело на Финансовия надзор. Сега обаче в суматохата Мавродиев дал 75 милиона лева кредит на фирма-бушон, която да покрие с нашите „кървави“ пари лошите кредити на две от банките на олигархията. И нито финансовият министър Горанов, нито икономическият Караниколов, нито вицето Дончев, нито самият Бойко били знаели за тази далавера. Така се прави в родното Чистилище! Отричат се отговорности, плакнат се грехове, на тълпата се хвърля поредната изкупителна жертва. Вместо да хвърчат оставки… Важното е ощетените от кризата маргинали, фалирали и безработни да тънат в благодат от обещания и увещания с надеждата, че заради послушанието си ще отидат в Рая. Но ако Данте е бил прав за Ада с неговите девет кръга, Борисов има от какво да се страхува. Колкото и да се старае да „дезинфекцира“ следите от управлението си в Чистилището, което му се привижда насред коронаужаса, следите винаги остават. Тъжното е, че той ни брои за съучастници в своя собствен ад. Още по-тъжното е, че може би е прав. Може би наистина сме съучастници, щом 10 години масово си затваряме очите за прегрешенията му.
