Не са малко професиите, при които се полагат повече от закононо определените 20 дни платен годишен отпуск. Съгласно чл. 156 от Кодекса на труда работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:
- За работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
- За работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
Видовете професии, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет (ал. 2 на чл. 156 от КТ).
На основание чл. 156, ал. 2 от КТ е издадена Наредбата за определяне на видовете работи /тук/, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (ДВ, бр. 103 от 2005 г.). С наредбата се определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите, обясняват експартите от МТСП, цитирани от „Фокус“.
В чл. 2 от наредбата, т. 1-41 в изчерпателен списък са определени видовете работи, при които може да се ползва това право. Съгласно чл. 4 от наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труданормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при тези условия в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от този срок размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.
Право на допълнителен платен годишен отпуск имат и работници и служители с пълна загуба на зрение или с пълна загуба на слух независимо от вида работа (чл. 3).
Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 4, ал. 4). Наредбата предвижда възможност в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение да бъдат договаряни по-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск (чл. 4, ал. 5).