Макрон предвижда увеличен бюджет за отбрана на Франция поради заплахата от Русия

Президентът Еманюел Макрон призова за значително увеличение на разходите за отбрана на Франция, като предупреди, че свободата в Европа е изправена пред най-сериозната заплаха от края на Втората световна война насам.

„Живеем в преломен момент“, заяви той в реч пред въоръжените сили в навечерието на Деня на Бастилията. В изказването си Макрон остро осъди „империалистическите политики“, „анексиращите сили“ и възприемането на принципа, че „силата е право“ — явен упрек към действията на Русия.

Президентът подчерта, че „никога досега мирът на нашия континент не е зависел в такава степен от решенията, които взимаме днес“, като допълни, че Франция трябва да остане „свободна и господар на собствената си съдба“. В тази връзка той обяви намерението си да повиши отбранителния бюджет с 3,5 милиарда евро през 2026 година и с още 3 милиарда през 2027-а. Бюджетът за отбрана вече нарасна значително по време на неговото управление — от 32,2 милиарда евро през 2017 г. до 50,5 милиарда в момента, с очакване да достигне 67 милиарда до 2030 г.

Макрон подчерта, че „ако искаш да будиш страх, трябва да бъдеш силен“, призовавайки за пълна „мобилизация“ на всички държавни структури в защита на националната сигурност. „Всички трябва да бъдат на бойните си постове“, добави той, като предупреди, че въпреки сегашното предимство, Франция може бързо да бъде изпреварена, ако не ускори темпото. Изявленията му идват на фона на тревожни сигнали от военни и разузнавателни среди. Началникът на Генералния щаб генерал Тиери Буркар заяви, че Русия е „дълготрайна заплаха“ за Европа и че именно в Украйна, нападната от Москва през 2022 г., се решава бъдещата тежест на европейските държави в световната геополитика. Според него Русия вече разглежда Франция като „основен противник в Европа“, а наред с това предупреди и за опасностите от намаляващ ангажимент на САЩ към континента, както и от киберзаплахи, дезинформационни кампании и терористични атаки.

Увеличението на военните разходи поставя под напрежение френските усилия за ограничаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, който тази година ще струва на хазната 62 милиарда евро само под формата на лихви. Въпреки това премиерът Франсоа Байру заяви, че бюджетът за отбрана е „свещен“ и няма да бъде обект на съкращения. Самият Макрон категорично отхвърли финансирането на увеличените разходи чрез нов дълг.

Франция не е единствената държава, която предприема подобни стъпки. След като страните-членки на НАТО се договориха да отделят по 5% от своя БВП за сигурност, редица правителства обявиха амбициозни планове. Великобритания цели да достигне 2,5% от БВП за отбрана до 2027 г. и 3% след 2029 г., Германия предвижда 162 милиарда евро отбранителен бюджет до 2029 г. (или 3,5% от БВП), а Полша вече отделя 4,7% от своя брутен вътрешен продукт.

В този контекст Макрон заяви, че „много ясно трябва да преразгледаме сегашните си програми и стратегии, имайки предвид променящата се същност на заплахите“. Министърът на отбраната Себастиен Лекорню очерта най-неотложните нужди на армията: системи за противовъздушна отбрана, боеприпаси, електронна война и космически способности. Той предупреди, че Франция рискува да изостане в сферата на „пробивните технологии“ като изкуствения интелект и квантовите изчисления. Правителството цели не само да увеличи бюджета, но и да засили националното единство в условията на глобални кризи. Очаква се Макрон да предложи програма за младежка мобилизация, която да предостави на младите хора възможност „да служат“ в полза на страната.