Външната политика на Северна Македония придоби драстично недипломатически измерения, след като Гордана Силяновска-Давкова и Християн Мицкоски заеха най-високите постове в държавата.
Своеволието, съчетано с пропагандна агресия и реторичен реваншизъм, разкрива уязвимостта на доктрината на македонизма – досега удобно съжителствала с амбициите на няколко поколения идеологически и ментално обработени държавници в Скопие.
„Те бранят измислицата, която си въобразяват, че ще натрапят навсякъде като изконна собствена същност.“
Премиерът Мицкоски се превърна в основен говорител на тази линия, показвайки ентусиазъм без саморефлексия, убеден, че светът ще бъде поразен от „истините“ за македонската идентичност. Но дори академичните среди в Скопие много добре знаят какви са историческите факти.
„Авторът на Пространното житие на св. Климент Охридски, Теофилакт, представя светеца като български духовник и просветител.“
И все пак, академици, професори и политици продължават да прекрояват историческите извори, защото лъжата е в основата на тяхната кариера. Това се превръща в модел на поведение и пропагандна стратегия, поддържана вече повече от 80 години.
Докладът на ЕС и продължаващата арогантност
Показателен е и процесът около Доклада за напредъка на Северна Македония, обсъждан в европейските институции през юни и юли 2025 г.. Въпреки дипломатическия натиск и лобизъм на Мицкоски, резултатите не отговарят на очакванията му. Тактиката обаче няма да бъде променена – наглостта ще продължи да бъде основен инструмент.
„Темпо със своята дейност допринесе за […] ОЧИСТВАНЕТО на партизанските редове от опортюнистични и ПРОБЪЛГАРСКИ елементи…“
(в. „Политика Експрес“, Белград, 14 март 1978 г.)
Тази логика на „прочистване“ продължава и днес, с други средства, но същия идеологически заряд и методологическа безпощадност. Самоотречението, завещано от Тито и неговите щабове, остава основна философия на македонските елити.
Минерали, интереси и САЩ
Надеждите на Скопие днес са насочени към американските инвестиции, обвързани със стратегически ресурси като минерала Лорандит. Залежите му в планината Кожух се смятат за значителни, а интересът на САЩ датира още от времето на СФРЮ.
„При режим на строго охранявана тайна в Скопие се надяват на минерала Лорандит“
(в. „Нова Македония“, 28 февруари 2025 г.)
Това обяснява и откритата подкрепа на Мицкоски за президента Доналд Тръмп, включително чрез гласуване на американската резолюция за войната в Украйна от страна на Скопие в ООН.
„Изобретателността на комплексираните вождове крие винаги неподозирани изненади.“
Геополитиката като спасителна сламка
Както геополитическите размествания помогнаха на Тито да изгради проекта „Македония“ в средата на XX век, така и днешната управляваща върхушка в Скопие залага на същата карта, надявайки се разместванията в световния ред да бъдат благоприятни за тяхното оцеляване.
„Това е трагедията, която те артистично се правят, че не осъзнават.“
Истинска трагедия !!