Президентът на Франция Еманюел Макрон призна в писмо, публикувано във вторник, че страната му е водила „война“ в Камерун, белязана от „репресивно насилие“ по време и след процеса на деколонизация в края на 50-те години на XX век.
„Историците в комисията ясно заявиха, че в Камерун е имало война, по време на която колониалните власти и френската армия са извършвали репресивно насилие от няколко вида… което е продължило и след 1960 г. Днес е мой дълг да призная ролята и отговорността на Франция в тези събития“, пише Макрон в писмото до президента на Камерун Пол Бия, публикувано от Елисейския дворец.
- Реклама -
Исторически контекст
Признанието идва след официален доклад, публикуван през януари, който разкри:
масово насилствено разселване на камерунци;
изпращане на стотици хиляди хора в лагери за интерниране;
подкрепа за брутални въоръжени сили, потушаващи стремежа към независимост.
Според историците, между 1956 и 1961 г. борбата на Франция срещу независимостта на Камерун е отнела десетки хиляди животи и е разселила стотици хиляди души.
Макрон създава историческата комисия по време на посещението си в Яунде през 2022 г. Тя включва 14 френски и камерунски историци, работили с разсекретени архиви, свидетелства и теренни проучвания.
Политически последици
Дори след обявяването на независимостта на 1 януари 1960 г., Париж остава дълбоко ангажиран в управлението на страната, подкрепяйки авторитарното управление на Ахмаду Ахиджо до 1982 г.
Днешният президент Пол Бия – на власт от 1982 г. и най-възрастният действащ държавен глава в света (92 г.) – ще се кандидатира за осми мандат през октомври, въпреки обвинения в потискане на опозицията.
Следващи стъпки
Макрон заяви, че Франция ще улесни достъпа до архивите и предложи създаването на двустранна работна група за напредъка в изследванията и образованието.
Признаването на френската роля в Камерун се вписва в по-широките усилия на Макрон да се справи с колониалното минало, включително геноцида в Руанда (1994) и войната за независимост на Алжир, макар и без официални извинения.
Президентът на Франция Еманюел Макрон призна в писмо, публикувано във вторник, че страната му е водила „война“ в Камерун, белязана от „репресивно насилие“ по време и след процеса на деколонизация в края на 50-те години на XX век.
„Историците в комисията ясно заявиха, че в Камерун е имало война, по време на която колониалните власти и френската армия са извършвали репресивно насилие от няколко вида… което е продължило и след 1960 г. Днес е мой дълг да призная ролята и отговорността на Франция в тези събития“, пише Макрон в писмото до президента на Камерун Пол Бия, публикувано от Елисейския дворец.
- Реклама -
Исторически контекст
Признанието идва след официален доклад, публикуван през януари, който разкри:
масово насилствено разселване на камерунци;
изпращане на стотици хиляди хора в лагери за интерниране;
подкрепа за брутални въоръжени сили, потушаващи стремежа към независимост.
Според историците, между 1956 и 1961 г. борбата на Франция срещу независимостта на Камерун е отнела десетки хиляди животи и е разселила стотици хиляди души.
Макрон създава историческата комисия по време на посещението си в Яунде през 2022 г. Тя включва 14 френски и камерунски историци, работили с разсекретени архиви, свидетелства и теренни проучвания.
Политически последици
Дори след обявяването на независимостта на 1 януари 1960 г., Париж остава дълбоко ангажиран в управлението на страната, подкрепяйки авторитарното управление на Ахмаду Ахиджо до 1982 г.
Днешният президент Пол Бия – на власт от 1982 г. и най-възрастният действащ държавен глава в света (92 г.) – ще се кандидатира за осми мандат през октомври, въпреки обвинения в потискане на опозицията.
Следващи стъпки
Макрон заяви, че Франция ще улесни достъпа до архивите и предложи създаването на двустранна работна група за напредъка в изследванията и образованието.
Признаването на френската роля в Камерун се вписва в по-широките усилия на Макрон да се справи с колониалното минало, включително геноцида в Руанда (1994) и войната за независимост на Алжир, макар и без официални извинения.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че някои части от стратегията за национална сигурност на президента на САЩ Доналд Тръмп са „неприемливи“ от гледната точка...
Планираното посещение на германския министър на отбраната Борис Писториус в Румъния беше отменено поради здравословни проблеми, потвърдиха от правителствената пресслужба в Букурещ. Според местни...
21-годишният Даниил Кузмин, син на зам.-кмета на Харков Сергей Кузмин, е бил зверски измъчван и убит във Виена, съобщава австрийското издание Kronen Zeitung. Мотивът...
Само там ?