Президентът на Франция Еманюел Макрон призна в писмо, публикувано във вторник, че страната му е водила „война“ в Камерун, белязана от „репресивно насилие“ по време и след процеса на деколонизация в края на 50-те години на XX век.
„Историците в комисията ясно заявиха, че в Камерун е имало война, по време на която колониалните власти и френската армия са извършвали репресивно насилие от няколко вида… което е продължило и след 1960 г. Днес е мой дълг да призная ролята и отговорността на Франция в тези събития“, пише Макрон в писмото до президента на Камерун Пол Бия, публикувано от Елисейския дворец.
- Реклама -
Исторически контекст
Признанието идва след официален доклад, публикуван през януари, който разкри:
масово насилствено разселване на камерунци;
изпращане на стотици хиляди хора в лагери за интерниране;
подкрепа за брутални въоръжени сили, потушаващи стремежа към независимост.
Според историците, между 1956 и 1961 г. борбата на Франция срещу независимостта на Камерун е отнела десетки хиляди животи и е разселила стотици хиляди души.
Макрон създава историческата комисия по време на посещението си в Яунде през 2022 г. Тя включва 14 френски и камерунски историци, работили с разсекретени архиви, свидетелства и теренни проучвания.
Политически последици
Дори след обявяването на независимостта на 1 януари 1960 г., Париж остава дълбоко ангажиран в управлението на страната, подкрепяйки авторитарното управление на Ахмаду Ахиджо до 1982 г.
Днешният президент Пол Бия – на власт от 1982 г. и най-възрастният действащ държавен глава в света (92 г.) – ще се кандидатира за осми мандат през октомври, въпреки обвинения в потискане на опозицията.
Следващи стъпки
Макрон заяви, че Франция ще улесни достъпа до архивите и предложи създаването на двустранна работна група за напредъка в изследванията и образованието.
Признаването на френската роля в Камерун се вписва в по-широките усилия на Макрон да се справи с колониалното минало, включително геноцида в Руанда (1994) и войната за независимост на Алжир, макар и без официални извинения.
Президентът на Франция Еманюел Макрон призна в писмо, публикувано във вторник, че страната му е водила „война“ в Камерун, белязана от „репресивно насилие“ по време и след процеса на деколонизация в края на 50-те години на XX век.
„Историците в комисията ясно заявиха, че в Камерун е имало война, по време на която колониалните власти и френската армия са извършвали репресивно насилие от няколко вида… което е продължило и след 1960 г. Днес е мой дълг да призная ролята и отговорността на Франция в тези събития“, пише Макрон в писмото до президента на Камерун Пол Бия, публикувано от Елисейския дворец.
- Реклама -
Исторически контекст
Признанието идва след официален доклад, публикуван през януари, който разкри:
масово насилствено разселване на камерунци;
изпращане на стотици хиляди хора в лагери за интерниране;
подкрепа за брутални въоръжени сили, потушаващи стремежа към независимост.
Според историците, между 1956 и 1961 г. борбата на Франция срещу независимостта на Камерун е отнела десетки хиляди животи и е разселила стотици хиляди души.
Макрон създава историческата комисия по време на посещението си в Яунде през 2022 г. Тя включва 14 френски и камерунски историци, работили с разсекретени архиви, свидетелства и теренни проучвания.
Политически последици
Дори след обявяването на независимостта на 1 януари 1960 г., Париж остава дълбоко ангажиран в управлението на страната, подкрепяйки авторитарното управление на Ахмаду Ахиджо до 1982 г.
Днешният президент Пол Бия – на власт от 1982 г. и най-възрастният действащ държавен глава в света (92 г.) – ще се кандидатира за осми мандат през октомври, въпреки обвинения в потискане на опозицията.
Следващи стъпки
Макрон заяви, че Франция ще улесни достъпа до архивите и предложи създаването на двустранна работна група за напредъка в изследванията и образованието.
Признаването на френската роля в Камерун се вписва в по-широките усилия на Макрон да се справи с колониалното минало, включително геноцида в Руанда (1994) и войната за независимост на Алжир, макар и без официални извинения.
Гръцките власти наредиха евакуацията на десетки села, след като силната суша и бурните ветрове разпространиха огъня с тревожна скорост, съобщава National World. Страната поиска...
Европейските лидери изразиха внимателен оптимизъм след виртуална среща с Доналд Тръмп, проведена два дни преди планирания му разговор с руския президент Владимир Путин в...
Най-малко 146 души са се свързали с британската полиция с твърдения за престъпления, извършени от покойния бивш собственик на „Хародс“ Мохамед Ал-Файед, откакто властите...
Само там ?