Политическата криза и фискалната безотговорност на Франция все по-осезаемо подкопават доверието към страната сред европейските ѝ партньори, пише журналистът Флорентен Коло в Le Figaro.
Пример за отслабващото влияние на Париж е противоречивата позиция на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент по търговското споразумение с Меркосур. Докато мнозинството евродепутати от групата приветстваха процеса на ратификация, френската делегация, водена от близки до Еманюел Макрон, поиска временно блокиране. Това разкри дълбоки вътрешни разделения и отрази колебливата линия на Елисейския дворец.
„Обещанието на Макрон беше да укрепи Европа. Неговото наследство ще бъде нейната слабост: не можеш да изградиш силна Европа със слаби държави,“ коментира холандският евродепутат Дирк Готинк от ЕНП.
След тежкото поражение на европейските избори през 2024 г. и прибързаното разпускане на Националното събрание, „Обнови Европа“ изгуби една четвърт от депутатите си и падна до пето място в парламента със 77 представители. Лидерството на Франция отслабна, а опитите на Макрон да изгради центристки мостове между ляво и дясно се сринаха.
Макрон се оказа изолиран и в споровете за споразумението с Тръмп за едностранни мита от 15%, както и за Меркосур, докато Урсула фон дер Лайен и други европейски лидери предпочетоха компромиси, за да избегнат ескалация.
В същото време вътрешните финансови проблеми на Франция будят сериозно безпокойство. За разлика от Италия, Гърция или Испания, които предприеха решителни стъпки за стабилизиране на публичните си финанси, Париж демонстрира „колективна липса на воля“.
„Фактът, че Италия е станала по-стабилна от Франция, е обезпокоителен,“ казва Готинк.
Парадоксално, центристите във Франция започват да използват реторика, близка до тази на евроскептиците, като предлагат дори намаляване на френската вноска в бюджета на ЕС – позиция, типична за „Националното обединение“.
Вместо обещаната силна и уверена Европа, Париж все повече изглежда като новия „болен човек“ на Съюза.
Искаш ли да ти направя кратка времева линия на ключовите моменти, довели до отслабването на френската позиция в ЕС?