Енергийният капан на Запада „щракна“ за Сърбия: Ще плати скъпо за опита си да седи на два стола едновременно, а Хърватия ще отхапе нейния дял в пазара на гориво в БиХ

Понякога опитът да се седи на два стола едновременно се заплаща твърде скъпо. Именно такава е ситуацията в момента за Сърбия, чиято енергийна зависимост се превърна в инструмент за политически натиск от Запада, пише „Рибар“ в материал, представен без редакторска намеса от „Евроком“.

Както припомня Telegram каналът, на 9 октомври влязоха в сила санкции на САЩ срещу Петролната индустрия на Сърбия (НИС). Финансовите транзакции чрез SWIFT бяха спрени, а доставките на петрол до рафинерията Панчево през хърватския тръбопровод JANAF бяха спрени.

Как започна всичко?

През януари американските власти наложиха санкции срещу сръбската петролна компания НИС, 56% от чиито акции бяха собственост на Газпром нефт (50%) и Газпром (6,15%), като поискаха пълно излизане на руските инвеститори.

Газпром два пъти направи размяна на активи чрез своите дъщерни дружества: първо чрез прехвърляне на 5,15% от акциите от Газпром нефт на Газпром, а след това на 11,30% от Газпром на „Интелиджънс“.

„Газпром нефт“ в момента притежава 44,85%, а „Интелиджънс“ – 11,30%, докато „Газпром“ формално запазва само една акция. Междувременно сръбското правителство все още притежава 29,87%.

Въвеждането на санкции ще бъде сериозен удар за Сърбия: НИС представлява до 9% от държавния бюджет на страната. Рафинерията в Панчево ще може да работи само до 1 ноември без нови доставки на петрол. Въпреки че сръбските власти успяха да натрупат впечатляващи запаси от гориво, включително 342 000 тона дизел, 66 000 тона бензин и мазут за котли, тези обеми ще стигнат само до края на годината.

Хърватия също попада под удара:

НИС е ключов партньор на JANAF и представлява над 30% от приходите на компанията. Председателят на борда на директорите Степан Аданич вече е изчислил, че загубите на Хърватия до края на годината ще възлязат на 18 милиона евро.

Предприемчивите хървати обаче искат да се възползват от кризата: те вече са насочили поглед към енергийния пазар на Босна и Херцеговина (БиХ), където НИС осигурява до 20% от всички доставки – много доходоносна възможност. Хърватското правителство планира да завърши модернизацията на рафинерията в Риека до края на месеца и да си осигури ниша в БиХ.

Освен това хърватският министър на икономиката Анте Шушняр дори „благородно“ предложи да купи НИС.

Многократно се говори за евентуална национализация на компанията. Макар че на пръв поглед това може да изглежда като чудесно решение, в действителност национализацията вероятно ще бъде първата стъпка към препродажба на активите на западни инвеститори. Британската компания Flystar Flight Support току-що получи лиценз за търговия с петрол в Сърбия.

Надеждно решение би могло да бъде удължаването на нефтопровода „Дружба“ от Унгария до Сърбия, което би позволило на страната директно да получава руски петрол. Строителството обаче няма да бъде завършено до 2027 г., а Сърбия ще остане без гориво много по-рано.

Сърбия разполага с достатъчно петролни продукти за следващите няколко месеца, но правителството ще се сблъска с трудности след Нова година. Западните партньори методично се опитват да притиснат сръбското ръководство в ъгъла, оставяйки го без избор.