Search Suggestions
      сряда, 16.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          ПРОВЕРКА НА МОН: Фонд „Научни изследвания“ няма достатъчно средства

          Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) няма достатъчно средства, за да обезпечи и развива научните изследвания в страната. Това е сред причините за липсата на интерес от млади учени и докторанти за участие в конкурсите на фонда. Това констатира в годишния си доклад за дейността на ФНИ за 2020 г. комисия към Министерството на образованието и науката (МОН).  

          - Реклама -

          Финансирането на научни изследвания в България се осъществява от ФНИ като второстепенен разпоредител към МОН на конкурсен принцип в няколко научни направления. През 2020 г. общата сума за финансиране на проекти, провеждане на конкурсни процедури и оценка на резултатите от проектите е 26.4 млн. лв. Според комисията тази сума е недостатъчна за финансиране на проекти по регулярните конкурси. Друг установен проблем е, че през годината кабинетът е отпускал допълнителни средства за нови конкурси на части, вместо те да са заложени в годишния бюджет на ФНИ. Това е довело до забавяне при процедурите и до провеждане на конкурсите в съкратени срокове.

          Недофинансирани са били и част от проектните предложения. Малките суми, отпускани за отделните проекти, не са позволили закупуване на необходимата апаратура и осигуряване на достатъчно средства за възнаграждения на членовете на научния екип.

          С около 3 млн. лв. по-малко е финансирането на конкурсите за научни изследвания през 2020 г. спрямо предходната година. За 2019 г. сумата е близо 30 млн. лв. По-слабото финансиране е една от причините да не се увеличава броят на младите учени в страната.                      

          Липсата на стимули като малките стипендии за докторанти и намаляването на интереса към научната работа в определени области са причините за тази негативна констатация, се казва в доклада.

          Бюджетът на ФНИ се разпределя в няколко конкурсни процедури. Малко над 12 млн. лв. са за фундаментални научни изследвания, като над половината от сумата е за вече започнали проекти от 2017 и 2018 г. С нея са финансирани над 70 проекта.

          За 2020 г. са отпуснати допълнително 3,1 млн. лв. за фундаментални научни изследвания, свързани с пандемията от COVID-19. За научни изследвания на млади учени са разпределени 825 хил. лв.

          По Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ бюджетът за м.г. е 930 хил. лв. или с 30 хил. лв. по-малко от предходната година. Комисията констатира положителен ефект от провеждания от 2019 г. конкурс по тази програма. Такава е оценката и за Национална научна програма „Вихрен“, насочена към подкрепа на учени с високи постижения и такива със собствен независим изследователски колектив или изследователска програма. 

          За втора поредна година комисията установява подобрена организация на работа във ФНИ. Сред позитивите е въвеждането на електронна система за подаване на проектни предложения. Всички конкурси за финансиране на научни изследвания и за двустранно сътрудничество са проведени чрез нея. Препоръката е тази система да бъде надградена. Целта е да се осигури по-ефективно функциониране на ФНИ, прозрачност, архивиране в специално създадения регистър и разпространение на научните резултати по финансираните от фонда проекти.

          Според комисията е наложително да се формулира ясно нова политика на ФНИ по управление на интелектуалната собственост, създадена с публично финансиране на научните организации и университетите. Препоръчва се още да се потърсят възможности за въвеждане на ключови показатели и съответни критерии за измерване на социално-икономическия ефект от реализирането на изследователската дейност в рамките на финансирани от ФНИ проекти.

          Общата оценка на комисията за дейността на фонд „Научни изследвания“ през 2020 г. е положителна.

          Пълния текст на доклада можете да видите ТУК.

          Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) няма достатъчно средства, за да обезпечи и развива научните изследвания в страната. Това е сред причините за липсата на интерес от млади учени и докторанти за участие в конкурсите на фонда. Това констатира в годишния си доклад за дейността на ФНИ за 2020 г. комисия към Министерството на образованието и науката (МОН).  

          - Реклама -

          Финансирането на научни изследвания в България се осъществява от ФНИ като второстепенен разпоредител към МОН на конкурсен принцип в няколко научни направления. През 2020 г. общата сума за финансиране на проекти, провеждане на конкурсни процедури и оценка на резултатите от проектите е 26.4 млн. лв. Според комисията тази сума е недостатъчна за финансиране на проекти по регулярните конкурси. Друг установен проблем е, че през годината кабинетът е отпускал допълнителни средства за нови конкурси на части, вместо те да са заложени в годишния бюджет на ФНИ. Това е довело до забавяне при процедурите и до провеждане на конкурсите в съкратени срокове.

          Недофинансирани са били и част от проектните предложения. Малките суми, отпускани за отделните проекти, не са позволили закупуване на необходимата апаратура и осигуряване на достатъчно средства за възнаграждения на членовете на научния екип.

          С около 3 млн. лв. по-малко е финансирането на конкурсите за научни изследвания през 2020 г. спрямо предходната година. За 2019 г. сумата е близо 30 млн. лв. По-слабото финансиране е една от причините да не се увеличава броят на младите учени в страната.                      

          Липсата на стимули като малките стипендии за докторанти и намаляването на интереса към научната работа в определени области са причините за тази негативна констатация, се казва в доклада.

          Бюджетът на ФНИ се разпределя в няколко конкурсни процедури. Малко над 12 млн. лв. са за фундаментални научни изследвания, като над половината от сумата е за вече започнали проекти от 2017 и 2018 г. С нея са финансирани над 70 проекта.

          За 2020 г. са отпуснати допълнително 3,1 млн. лв. за фундаментални научни изследвания, свързани с пандемията от COVID-19. За научни изследвания на млади учени са разпределени 825 хил. лв.

          По Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ бюджетът за м.г. е 930 хил. лв. или с 30 хил. лв. по-малко от предходната година. Комисията констатира положителен ефект от провеждания от 2019 г. конкурс по тази програма. Такава е оценката и за Национална научна програма „Вихрен“, насочена към подкрепа на учени с високи постижения и такива със собствен независим изследователски колектив или изследователска програма. 

          За втора поредна година комисията установява подобрена организация на работа във ФНИ. Сред позитивите е въвеждането на електронна система за подаване на проектни предложения. Всички конкурси за финансиране на научни изследвания и за двустранно сътрудничество са проведени чрез нея. Препоръката е тази система да бъде надградена. Целта е да се осигури по-ефективно функциониране на ФНИ, прозрачност, архивиране в специално създадения регистър и разпространение на научните резултати по финансираните от фонда проекти.

          Според комисията е наложително да се формулира ясно нова политика на ФНИ по управление на интелектуалната собственост, създадена с публично финансиране на научните организации и университетите. Препоръчва се още да се потърсят възможности за въвеждане на ключови показатели и съответни критерии за измерване на социално-икономическия ефект от реализирането на изследователската дейност в рамките на финансирани от ФНИ проекти.

          Общата оценка на комисията за дейността на фонд „Научни изследвания“ през 2020 г. е положителна.

          Пълния текст на доклада можете да видите ТУК.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Проф. Николай Витанов: Ще плащаме за възстановяване на Украйна, без да знаем какво изобщо ще остане от нея

          В предаването „Контра“ проф. Николай Витанов предупреди, че България ще бъде сред основните платци за следвоенното възстановяване на Украйна, въпреки че реалната ситуация там...

          Движение „23 септември“: Еврозоната е „грабежът на XXI век“ и заплаха за суверенитета на България

          В предаването „Контра“, представители на лявото патриотично движение „23 септември“ – Димитър Панайотов и Александър Николов – изложиха позицията си срещу влизането на България...

          Протест пред Съдебната палата: „Да свалим бухалките на дерибеите“ с искане за свобода на Благомир Коцев

          Пред Съдебната палата в София се провежда протест под наслов „Да свалим бухалките на дерибеите“, организиран от инициативата „Правосъдие за всеки“, съобщи БГНЕС. Протестът е...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions