Казва се, че законът е разум, освободен от страст. При нас обикновено става страст, освободена от разум – това наблюдаваме в последните дни на парламента. Очевидно, че отиваме към 14 и 21 ноември, предсрочни избори за парламент и избори за държавен глава, вероятно в два тура. Това коментира в ефира на БНТ проф. д-р Пламен Киров, ръководител на Катедрата по Конституционноправни науки в СУ.
- Реклама -
„Да очаквате нещо от нищо е най-популярната форма на надеждата. Както тръгна парламентът от първите дни – с процедурни хватки, личностни конфликти, един недобър тон, в крайна сметка парламентът е един колективен орган, в който трябва да се постигне съгласие, защото това е националнопредставителна институция“, заяви юристът.
За кризисната ситуация с гласуването на кандидатурата на Пламен Николов за премиер с проектокабинет, юристът коментира – „Неприятното е, че при нас изключенията се превръщат в правило и то в последните два парламента. Най-вероятно трябва да си извлекат поука политическите жени и мъже и в следващия парламент това да не се повтаря, защото да правиш едно и също и да очакваш различен резултат, е контрапродуктивно.
„Не конституционните текстове са виновни за неразборията, а това как е написан и как се спазва правилникът. Конституцията не се занимава с процедури, затова има правилник. Правилникът за дейността на НС се приема въз основа на Конституцията, но има юридическата сила на закон. Той конкретизира и най-вече определя процедурите, по които работи парламентът. И когато има проблеми с текстовете в правилника, се пораждат споровете, които видяхме“, обясни проф. Киров.
Казва се, че законът е разум, освободен от страст. При нас обикновено става страст, освободена от разум – това наблюдаваме в последните дни на парламента. Очевидно, че отиваме към 14 и 21 ноември, предсрочни избори за парламент и избори за държавен глава, вероятно в два тура. Това коментира в ефира на БНТ проф. д-р Пламен Киров, ръководител на Катедрата по Конституционноправни науки в СУ.
- Реклама -
„Да очаквате нещо от нищо е най-популярната форма на надеждата. Както тръгна парламентът от първите дни – с процедурни хватки, личностни конфликти, един недобър тон, в крайна сметка парламентът е един колективен орган, в който трябва да се постигне съгласие, защото това е националнопредставителна институция“, заяви юристът.
За кризисната ситуация с гласуването на кандидатурата на Пламен Николов за премиер с проектокабинет, юристът коментира – „Неприятното е, че при нас изключенията се превръщат в правило и то в последните два парламента. Най-вероятно трябва да си извлекат поука политическите жени и мъже и в следващия парламент това да не се повтаря, защото да правиш едно и също и да очакваш различен резултат, е контрапродуктивно.
„Не конституционните текстове са виновни за неразборията, а това как е написан и как се спазва правилникът. Конституцията не се занимава с процедури, затова има правилник. Правилникът за дейността на НС се приема въз основа на Конституцията, но има юридическата сила на закон. Той конкретизира и най-вече определя процедурите, по които работи парламентът. И когато има проблеми с текстовете в правилника, се пораждат споровете, които видяхме“, обясни проф. Киров.
