„Изготвеният от Европейският център по право и справедливост (ECLJ) през февруари 2020 г. доклад разкри, че поне 22-ма от последните 100 съдии в ЕСПЧ са бивши служители на седем неправителствени организации и че те многократно са отсъждали по дела, подкрепени от организацията, в която са работили, в ситуация на явен конфликт на интереси“, това припомниха от Асоциация на общество и ценности чрез съобщение до медиите.
„Сред тези частни организации се откроява „Отворено общество“ на Джордж Сорос. Освен че 12 от нейните служители са станали съдии в Страсбург „Отворено общество“ участва във финансирането на останалите 6 организации. Масовото присъствие на съдии от една и съща мрежа показва влиянието на големите фондации и частни неправителствени организации върху европейската система за защита на правата на човека и постави под въпрос нейната безпристрастност. Докладът повдигна редица въпроси относно съдебната процедура и етика, които бяха представени на вниманието на органите на Съвета на Европа“, се допълва в съобщението.
„ЕСПЧ не реагира публично, за разлика от много политици и няколко министри, в т.ч. и българският правосъден министър, които изразиха загриженост за ситуацията. Наложи се Комитетът на министрите, върховен орган на Съвета на Европа да признае публично, че докладът е верен, като посочи на 8 април т.г., че ще направи нова оценка „до края на 2024 г., в светлината на по-нататъшния опит, на ефективността на настоящата система за подбор и избор на съдии на Съда“. Преразглеждането на Правилника на Съда е вече в ход. От ECLJ посочват, че за първи път на 20 април 2021 г., за първи път служител на Отворено общество не е одобрен за съдия в Страсбург“, подчертават от асоциацията.
Следствие на доклада на 2 септември т.г. ЕСПЧ публикува нова версия на своята „Резолюция относно съдебната етика”. Тя съдържа промени, които завишават изискванията за почтеност, независимост и безпристрастност на съдиите.
“Резолюцията задължава съдиите да бъдат независими от всяка институция, включително от всеки „орган“ и „всеки частен субект“, имайки предвид организации и фондации като „Отворено общество“. В текста се добавя, че „те трябва да се пазят от неправомерно влияние от всякакъв вид, независимо дали е външно или вътрешно, пряко или непряко. Да се въздържат от всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, отказват да изпълняват всякакви инструкции и избягват всяка ситуация, за която може да се счита, че пречи на съдебната им функция и че влияе неблагоприятно на общественото доверие в тяхната независимост.“ Предишният текст от 2008г. е много по-кратък“, се допълва в информацията.
„По отношение на безпристрастността новият текст добавя изричната забрана съдиите „да не участват в разглеждането на дело, по което имат личен интерес“, като по този начин засилва предотвратяването на конфликти на интереси. Съдиите трябва също така да се въздържат от „всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, за които може да се счита, че могат да повлияят неблагоприятно на общественото доверие в тяхната безпристрастност”“, завършват от асоциацията.
22-ма от 100 съдии в ЕСПЧ са бивши служители на 7 организации, 6 спонсорирани от „Отворено общество“
„Изготвеният от Европейският център по право и справедливост (ECLJ) през февруари 2020 г. доклад разкри, че поне 22-ма от последните 100 съдии в ЕСПЧ са бивши служители на седем неправителствени организации и че те многократно са отсъждали по дела, подкрепени от организацията, в която са работили, в ситуация на явен конфликт на интереси“, това припомниха от Асоциация на общество и ценности чрез съобщение до медиите.
„Сред тези частни организации се откроява „Отворено общество“ на Джордж Сорос. Освен че 12 от нейните служители са станали съдии в Страсбург „Отворено общество“ участва във финансирането на останалите 6 организации. Масовото присъствие на съдии от една и съща мрежа показва влиянието на големите фондации и частни неправителствени организации върху европейската система за защита на правата на човека и постави под въпрос нейната безпристрастност. Докладът повдигна редица въпроси относно съдебната процедура и етика, които бяха представени на вниманието на органите на Съвета на Европа“, се допълва в съобщението.
„ЕСПЧ не реагира публично, за разлика от много политици и няколко министри, в т.ч. и българският правосъден министър, които изразиха загриженост за ситуацията. Наложи се Комитетът на министрите, върховен орган на Съвета на Европа да признае публично, че докладът е верен, като посочи на 8 април т.г., че ще направи нова оценка „до края на 2024 г., в светлината на по-нататъшния опит, на ефективността на настоящата система за подбор и избор на съдии на Съда“. Преразглеждането на Правилника на Съда е вече в ход. От ECLJ посочват, че за първи път на 20 април 2021 г., за първи път служител на Отворено общество не е одобрен за съдия в Страсбург“, подчертават от асоциацията.
Следствие на доклада на 2 септември т.г. ЕСПЧ публикува нова версия на своята „Резолюция относно съдебната етика”. Тя съдържа промени, които завишават изискванията за почтеност, независимост и безпристрастност на съдиите.
“Резолюцията задължава съдиите да бъдат независими от всяка институция, включително от всеки „орган“ и „всеки частен субект“, имайки предвид организации и фондации като „Отворено общество“. В текста се добавя, че „те трябва да се пазят от неправомерно влияние от всякакъв вид, независимо дали е външно или вътрешно, пряко или непряко. Да се въздържат от всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, отказват да изпълняват всякакви инструкции и избягват всяка ситуация, за която може да се счита, че пречи на съдебната им функция и че влияе неблагоприятно на общественото доверие в тяхната независимост.“ Предишният текст от 2008г. е много по-кратък“, се допълва в информацията.
„По отношение на безпристрастността новият текст добавя изричната забрана съдиите „да не участват в разглеждането на дело, по което имат личен интерес“, като по този начин засилва предотвратяването на конфликти на интереси. Съдиите трябва също така да се въздържат от „всякаква дейност, изразяване на мнение и сдружаване, за които може да се счита, че могат да повлияят неблагоприятно на общественото доверие в тяхната безпристрастност”“, завършват от асоциацията.