София 24 °C София 24°C - ясно небе Велико Търново 23 °C Велико Търново 23°C - ясно небе Пловдив 24 °C Пловдив 24°C - ясно небе Варна 22 °C Варна 22°C - предимно ясно Бургас 21 °C Бургас 21°C - предимно ясно

97 години от най-големия атентат в историята на България

213 души са убити при зверството в църквата "Света Неделя"

2 годиниИстория 18 Николай Парашкевов

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-големият терористичен акт в историята на България.

Извършен е на 16 април 1925 година - тогава Велики четвъртък, от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия /БКП/, които взривяват покрива на църквата „Света Неделя“ в София.

Убити са 213 души, а 500 са ранени.

По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите.

Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски.

С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив.

Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата.

Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 метра, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.

Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект.

Сред разглежданите варианти са директорът на полицията Владимир Начев и членът на ръководството на Военния съюз и на Демократическия сговор Кимон Георгиев.

Поради засилената охрана на Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата.

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7:00 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията.

Траурното шествие влиза в църквата в 15:00 часа.

Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан.

Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията.

Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата.

Това става около 15:20 часа.

Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора.

Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.