Днес се навършват 77 години от смъртта на генерал-лейтенант Владимир Вазов
Той е един от малцината чуждестранни генерали, записани в официалната британска история, а българската комунистическа власт го обявява за фашист
Днес се навършват 77 години от смъртта на генерал-лейтенант Владимир Вазов.
Героят от Дойран е роден на 14 май 1868 г. в Сопот. Той е осмото от общо десетте деца в семейството на Съба и Минчо Вазови. Негови братя са патриархът на българската литература Иван Вазов, генерал Георги Вазов и журналистът, политик и дипломат Борис Вазов.
Владимир Вазов ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война. Тази година шведската група „Sabaton“ възпя битката при Дойран и подвига на генерал Вазов в песента „The Valley of Death“.
Той получава военните звания подпоручик на 27 април 1887 г., поручик – на 18 май 1890 г., капитан – на 2 август 1894 г., майор – през 1903 г, подполковник – на 31 декември 1906 г., полковник – на 5 април 1912 г., генерал-майор – на 20 май 1917 г. и генерал-лейтенант – на 7 януари 1920 г.
Носител е на Военен орден „За храброст“ II и III степен, 1-ви клас, III степен, 2-ри клас, IV степен, Княжеский орден „Св. Александър“ V степен без мечове, Народен орден „За военна заслуга“ I степен (24 февруари 1920 г.) и III степен на военно отличие; 5-и клас на военна лента, Османски медал „За бойни заслуги" и Османски сребърен орден „Лиякат“ (11 май 1917 г.).
През 1926 г. Владимир Вазов е избран за кмет на София и управлява столицата до 1932 г. По време на управлението му е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопровод, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. Така София се превръща в една от най-зелените столици в Европа.
Владимир Вазов е сред малцината чуждестранни генерали, чието име е записано в официалната история на Великобритания, а в България комунистическата власт го обявява за фашист.
Героят от Дойран е интерниран от комунистическата власт след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в ловешкото село Рибарица. И тримата му синове са преследвани от Народния съд, а най-малкият му брат Борис е оставен да живее в сянката на своите братя.
Владимир Вазов умира в Рибарица в дълбока бедност на 20 май 1945 г.