Петите поредни избори не са нищо повече от индикатор за политическа криза, но освен политическата криза върху нея се насложи и криза на партиите, и криза на представителството. Това заяви политологът Георги Киряков пред Фрог.
- Реклама -
“Но докато за политическата криза могат да бъдат търсени и външни
фактори – агресията на Путин срещу Украйна, продължаващата икономическа и финансова нестабилност, заради все още непреодолените проблеми предизвикани от ковид, пренареждането на пластовете в международните отношения покрай продължаващия икономически, финансов и политически възход на Китай, политическите противоречия в ЕС, заради купищата различия и непреодолени исторически травми. То за кризата на партиите и кризата на представителството цялата вина си е у нас“, добави още той.
“Очевидно е настъпил период на пренасищане за партиите в организационно и идеологическо отношение – няма идеи как да се привличат избиратели, няма идеи какво да се предложи, за да изпълняват партиите основното си предназначение, няма идеи какво трябва да е следващото поколение лидери“, подчерта Киряков.
“Настъпил е и период, в който се очертава фундаментално неразбиране къде е проблемът, за да не може в четири поредни избори да се стигне до формиране на стабилно мнозинство. Има и още един вътрешен фактор за продължаване на политическата криза. Това е първоначалният избор на система на народно представителство, която има множество плюсове, но именно в период на криза, се проявяват и най-лошите ѝ черти. В Съединените щати, например, дори и да се стигне до блокаж на парламентарната система, той се преодолява не чрез избори, понеже те са фиксирани в конституцията, а чрез междупартийни преговори и взаимни отстъпки, докато не се постигне нужното съгласие и отблокиране на политическия процес“, уточни политологът.
Петите поредни избори не са нищо повече от индикатор за политическа криза, но освен политическата криза върху нея се насложи и криза на партиите, и криза на представителството. Това заяви политологът Георги Киряков пред Фрог.
- Реклама -
“Но докато за политическата криза могат да бъдат търсени и външни
фактори – агресията на Путин срещу Украйна, продължаващата икономическа и финансова нестабилност, заради все още непреодолените проблеми предизвикани от ковид, пренареждането на пластовете в международните отношения покрай продължаващия икономически, финансов и политически възход на Китай, политическите противоречия в ЕС, заради купищата различия и непреодолени исторически травми. То за кризата на партиите и кризата на представителството цялата вина си е у нас“, добави още той.
“Очевидно е настъпил период на пренасищане за партиите в организационно и идеологическо отношение – няма идеи как да се привличат избиратели, няма идеи какво да се предложи, за да изпълняват партиите основното си предназначение, няма идеи какво трябва да е следващото поколение лидери“, подчерта Киряков.
“Настъпил е и период, в който се очертава фундаментално неразбиране къде е проблемът, за да не може в четири поредни избори да се стигне до формиране на стабилно мнозинство. Има и още един вътрешен фактор за продължаване на политическата криза. Това е първоначалният избор на система на народно представителство, която има множество плюсове, но именно в период на криза, се проявяват и най-лошите ѝ черти. В Съединените щати, например, дори и да се стигне до блокаж на парламентарната система, той се преодолява не чрез избори, понеже те са фиксирани в конституцията, а чрез междупартийни преговори и взаимни отстъпки, докато не се постигне нужното съгласие и отблокиране на политическия процес“, уточни политологът.
