СТО ДНИ НА НОВИЯ КАБИНЕТ – СТАБИЛНОСТ ИЛИ НЕДОВЕРИЕ?

Трети месец на положителна тенденция спрямо новото правителство отчитат „Галъп“ в свое проучване. То е направено между 30 януари и 5 февруари сред 1011 души, представително за пълнолетното население на страната.
Според това проучване, в първите сто дни на новата власт, има обществено успокоение. Доверието в институциите и икономическият оптимизъм остават ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета. Готовността за участие в протести срещу правитeлството и желанието за предсрочни избори също са сравнително малки. Партиите на власт остават стабилни. Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността остава спокойствието.

На въпроса "Имате ли доверие на правителството?" през февруари 32% казват "да", 56% - "не", а останалите се затрудняват да отговорят. Това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета "Борисов 2" стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%.
По традиция в България недоверието към институциите е по-високо от доверието. Редките изключения са около и след избори.

Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета
и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета "Борисов 2".
Парламентът си остава една от най-нехаресваните институции.

Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски, нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.
Явно е налице традиционният рефлекс на обществото да подкрепя победителите. Показват го и личните рейтинги на основните политически фигури. По правило недоверието и тук е по-високо, а и запознатостта с някои от новите министри е още ниска и постепенно ще расте. Но представителите на Реформаторския блок
и Патриотичния фронт (Кънев, Кунева, Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните.

Ето някои от основните фигури: Кристалина Георгиева е с 55% доверие през февруари, Йорданка Фандъкова -  с 44%. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са Бойко Борисов, Константин Пенчев, Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Маргарита
Попова, Ивайло Калфин и т.н.

Към началото на февруари 41% очакват икономическото положение да се влоши в идната година, 31% очакват да остане същото, а 16% очакват то да се подобри. Колкото до личните финанси, 8% очакват материалното положение на семейството им да се подобри, 27% смятат, че то ще се влоши, а 50% - че ще остане същото. През есента на миналата година картината изглеждаше доста по-неприятно - с 36% очакващи влошаване.
Въпреки че се отчита успокоение, обществените страхове си личат ясно в данните. Близо две трети споделят опасността от терористична атака или пък от Ислямска държава. Също близо две трети споделят опасението, че страната може да се окаже без пари за пенсии.