София 24 °C София 24°C - ясно небе Велико Търново 23 °C Велико Търново 23°C - ясно небе Пловдив 24 °C Пловдив 24°C - ясно небе Варна 22 °C Варна 22°C - предимно ясно Бургас 21 °C Бургас 21°C - предимно ясно

Изменения и допълнения в Закона за електронната търговия

*Настоящата статия е публикувана със съдействието на екипа от адвокати "Данаилова, Тодоров и партньори"

3 годиниЕвроком 13

*Настоящата статия е публикувана със съдействието на екипа от адвокати "Данаилова, Тодоров и партньори".

На 10 ноември 2020 г. бе обнародван в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за електронната търговия, приет от 44-то Народно събрание на 28 октомври 2020 г.

Приетите промени са във връзка с посредническите онлайн услуги и по-конкретно с гражданскоправната защита срещу нарушения на „Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги.“

Накратко, целта е да се осигури необходимата правна рамка на национално ниво за ефективното прилагане на разпоредбите от Регламента, както и да се предотвратят потенциално вредни практики и недобросъвестно търговско поведение в B2B (бизнес към бизнес) отношенията между онлайн платформите и бизнес ползвателите на посредническите услуги, които те предоставят.

Ето какво гласят последните изменения в детайли:

  1. В чл. 1 от Закона за електронната търговия се създава нова ал. 4:

(4) Услуги на информационното общество са и посредническите онлайн услуги по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги.

  1. Създава се глава седма „а“ със заглавие “Гражданскоправна защита срещу нарушения на Регламент (ЕС) 2019/1150 и извънсъдебно уреждане на спорове” и следното съдържание:

Отговорност при нарушение на Регламент (ЕС) 2019/1150

Чл. 22а. Отговорността на доставчиците на посреднически онлайн услуги и доставчиците на онлайн търсачки за нарушения на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1150 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Искове за нарушение

Чл. 22б. (1) Бизнес ползвателите и ползвателите на корпоративни уебсайтове могат да предявяват искове за установяване и за преустановяване на нарушения на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1150, както и искове за обезщетения за вреди от нарушенията.

(2) Предявяването на исковете по ал. 1 се извършва по реда на глава 13 от ГПК.

Предявяване на искове по инициатива на публични органи или организации и сдружения

Чл. 22в. (1) Публични органи, организации и сдружения, които имат законен интерес да представляват бизнес ползватели и ползватели на корпоративни уебсайтове, могат да предявяват искове за преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на действия и търговски практики, които са в нарушение на Регламент (ЕС) 2019/1150.

(2) Предявяването на искове по ал. 1 се извършва по реда на глава 33 от ГПК.

(3) Публичните органи, организациите и сдруженията разполагат с правото по ал. 1, ако отговарят на изискванията на чл. 14, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2019/1150, което се проверява от съда.

(4) Когато органите, организациите и сдруженията по ал. 3 са включени в списъка по чл. 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1150, съдът приема за доказана тяхната правоспособност, без това да засяга правомощието на съда да проверява дали целта на ищеца оправдава предявяването на иск в конкретно производство.

Определяне на обезщетение

Чл. 22г. (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(2) При определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.

Извънсъдебно уреждане на спорове

Чл. 22д. (1) Доставчиците на посреднически онлайн услуги посочват в общите си условия двама или повече медиатори за извънсъдебно уреждане на спорове, възникнали във връзка с предоставянето на съответните посреднически онлайн услуги, при условията на чл. 12 от Регламент (ЕС) 2019/1150.

(2) Извънсъдебното уреждане на спорове чрез медиация се осъществява по реда на чл. 2 от Закона за медиацията, освен ако страните не са избрали друго приложимо право, различно от българското законодателство.

(3) Започването на процедура по медиация по ал. 2 не е пречка всяка от страните да отнесе спора до съда или да подаде искане пред Комисията за защита на конкуренцията за нарушение по Закона за защита на конкуренцията по всяко време преди, по време на или след приключване на процедурата по медиация.

В заключение, с тези разпоредби се въвеждат нови задължителни правила за доставчиците на посреднически онлайн услуги, включително:

  • изисквания към общите условия на доставчиците на посреднически онлайн услуги;

  • правила и срокове при ограничаване, спиране и прекратяване на услуги към определен бизнес ползвател;

  • изисквания относно специфичните договорни условия.

Ясни са последиците от неизпълнението на задълженията по Регламент (ЕС) 2019/1150. Доставчиците на съответните онлайн услуги ще носят отговорност за нарушения по реда на ГПК.

Конкретизирани са и правомощията на съда при определянето на обезщетения за претърпени (не)имуществени вреди и пропуснати ползи. Освен това е уредена възможността за предявяване на искове по инициатива на публични органи или организации и сдружения със законен интерес да представляват бизнес ползвателите и ползвателите на корпоративни уеб страници.

Така България изпълнява задълженията си като държава-членка на ЕС. Регламентът трябва да гарантира една предвидима, устойчива и надеждна онлайн бизнес среда в рамките на Единния пазар на Европейския съюз и да осигури справедливост, прозрачност и доверие при отношенията между предприятията в икономиката на онлайн платформите.