ОБЕКТИВНО: Професия депутат (ВИДЕО)

Народното събрание - стожер на представителната демокрация. Така го определят след
промените през 1989 г.

България е парламентарна република с ясно изразено разделение на властите –
законодателна, изпълнителна, съдебна. Това е форма на държавно управление, при която
начело на държавата е избрано длъжностно лице, назначено с определен мандат, но водеща
роля има парламентът.

В този брой на „Обективно“ ще се разгледа доколко парламентът има водеща роля днес и
колко представителни са нашите депутати. Има ли такива, които притежават истински
авторитет - такива, който убеждават хората да ги следват и да им вярват.

През годините много цветущи образи са имали възможност да се изявят от трибуната на
парламента.

Настоящият председател на Народното събрание Цвета Караянчева също блесна с изява на
партийна среща в Лом. 

Премиерът Бойко Борисов рядко се явява в парламента, за да отговаря на депутатски въпроси,
питания или за изслушване. За последно на депутатски въпроси той отговори през април
миналата година, за да каже какво е актуалното състояние в страната във връзка с пандемията
от Covid-19.

Вече обаче все по-рядко могат да се видят интересни коментари, депутатите са все по-далеч
от хората. Често това се обяснява с навлизането на т.нар. брюкселски новоговор. Термин,
конструиран от българската лингвистка проф. Андреана Ефтимова, за да опише езиковото
поведение на част от съвременните български политици.

Друг феномен на днешното Народно събрание са празните зали.

В края на 2020г. сайтът „Отворен парламент“ публикува данни за работата на депутатите,
която е от съществено значение за общественото доверие в Народното събрание, което през
септември вече е спаднало до 7.6 %. Според Правилника всеки депутат е „длъжен да
присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран”.

Любопитно е, че депутатът от ДПС Делян Пеевски има изключително много неоправдани
отсъствия от заседания на комисиите, в които членува, като според данните до месец ноември
е присъствал само на 4 от общо 49 заседания. Пеевски няма неизвинени отсъствия от пленарни
заседания, въпреки че всяко негово появяване в парламента се превръща в медийно събитие.

В тази култова сграда са се случили много промени в българското управление, но от септември
миналата година законодателите смениха адреса си. Народното събрание се мести в сградата
на бившия Партиен дом. Идеята пленарните заседания да бъдат в новата зала "Света София"
датира повече от 20 години.

Новата зала е по-голяма, работните места ще са широки близо един метър. Има специално
отделени места за министрите, премиера, президента и патриарха.
Промяната се случи в разгара на летните протести и първото заседание в новата зала започна
с протест пред бившия Партиен дом.

От древни времена хората общуват, използвайки словото. Способността да се въздейства върху
аудиторията, да се предизвикват чувства и да се предават емоции чрез словесната изява обаче
е много повече от това да се обменя информация.

В медиите и от трибуната речта е основно средство за общуване, тя се превръща в материален
израз на мислите и емоциите на ораторите. Затова изразителността на речта е един от
елементите, които превръщат реторичното слово в ораторско изкуство.

Много деца са израснали с българската поговорка „по дрехите посрещат, по ума изпращат“.
Дрехите са едно от лицата ни, с което се представяме във външния свят. Те бегло изразяват
нашата истинска същност, която се проявява във възпитанието, поведението и думите ни.

Преди години депутатите обсъждаха да се въведе дрескод в парламента. Деловото облекло
нямаше да позволява искрящи цветове, нито нестандартни дължини, но пък това не се случи и
все още можем да видим интересните тоалети на Нона Йотова от БСП, например.

През 2021 г. предстоят парламентарни избори. Очаква се голяма промяна в партиите, които ще
влязат в парламента. Появиха се нови играчи в предизборната кампания. Вече е ясно, че
лицата от протестите ще бъдат и лицата на парламентарните избори.

През 2021г. ще видим дали народните представители ще продължат да бъдат опора на
българската демокрация, която беше така желана преди началото на прехода, и която някои
все още гледат като непостигнат мираж.