Затварянето ни казва, че светът е клиника, а не място на здрави, свободни и щастливи хора. Ние ставаме затворници на болестта, институциите и страха. Можем да си представим какви са последиците. В условията на паника човекът е обречен да изговаря страховете си, но и да действа рационално, да разпознава алтернативни ценности и да отстоява съдбовни права. Това коментира преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски" и литературен критик Валери Стефанов пред БНР.
По думите му, щетите, които остават след поредния локдаун са много - комуникативни, иконимически, психически и образователни. 
Според него изразът ,,първо трябва да оцелеем, а после да живеем'' е погрешен. "Екзистенциалният хоризонт на човека не е оцеляването, а спасяването. Трябва да се заемем с тази нова ситуация на нарастваща тревожност на човешкото битие. Имаме редукция на общуването, а и невъзможност за огромна част от хората да полагат своя труд. Когато оцеляването ти стане основен хоризонт на поведението, а и всичко останало може да чака, да се изостави, това е много опасно, а за съжаление тази идея започва да управлява света. Има норми на покорност, които са постигнати в целия свят, не само в България''.
По думите му политическият живот трябва да има морално отговорни фигури, които да потърсят вината в себе си първо, преди да я потърсят в другите.
"Гредата в окото на другия е ключова парола в днешния политически живот. Властта има в себе си ресурса на насилието и ефектите на страха. Когато сцените на насилие доминират една публичност, неминуемо раждат страх и конформизъм", сподели преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски".