Смехо-мерки и полoвинчати решения – защо обществото не вярва на властта
Различни мерки се променят неколкократно, няма конкретен план, пишат от Центъра за право и здраве
Последното решение на експертния съвет, което ще наложи задължително носене на маски на открито, може и да има научна обоснованост, но пък е лишено от всякаква логика. През пролетта тази мярка беше неколкократно въвеждана и отменяна „ докато се постигне обществен консенсус“. Обществен консенсус няма, обществото всъщност е във война на мнението, която според управляващите е продиктувана от група в лекарското съсловие, силно критична към управляващите кризата. Това пише в сайта на Центъра за право и здраве.
Кой е виновен за липсата на доверие
Истината е, че ако обществото имаше доверие на Щаба и правителството, другите гласове щяха да заглъхнат, но вместо това те имат все повече съмишленици и все повече хора подлагат на съмнение официалните решения.
Причините са много, грешките още повече.
Невъможността отговорните институции да излъчат еднозначно послание, което да обоснове действията и решенията им изобщо не приключва с въпроса – трябва ли да се носят маски на открито.
Дори затварянето на държавата през март при доста нисък брой заразени да е ограничило разпространението на заразата и да е дало време за реакция, остава въпросът е как беше използвано това време и беше ли преекспониран страхът на хората, страх създаден от същите тези институции. Полевите болници са само един пример, а супер линейката, която транспортираше болен от летището – друг. Примерите за абсолютно необосновани действия от страна на Щаба в началото на пандемията са много. Непремерените им изказвания също.
„Ако на възрастните хора им дадем маски и им кажем „излезте навън“, това означава да ги обречем на смърт“. – е изказване на ръководителя на НОЩ през март.
Факт е, че липсата на последователни действия, заедно с липсата на план, инвалидизираната им комуникационна стратегия доведоха срив в общественото доверие през пролетта.
Как беше използвано времето
Когато през април, беше отменено решението да се носят маски на открито главният държавен здравен инспектор каза:
„Вървим към леко отпускане на мерките“, разкри доц. Кунчев и сподели, че може скоро да бъде вдигната забраната за посещение на градинки и паркове, но за да стане това налице трябва да са „две неща – тенденция към задържане и намаляване на болестта и да има възможност за контрол“. „Ако видим, че младежи се събират по 15-16 да пият бира в градинките, ще дадем назад веднага“ – 21.04
Контрол, нямаше. И въпросът не е дали е било необходимо да се спазва дистанция на открито, а защити ли Щабът собствените си намерения и ако не е, защо не ги защитил? Ако всичките мерки, изолации и страхове, бяха за да се запазят здравето и животът на хората, защо „Омм – позицията “ на премиера стана водеща и кой кого и какво се пазеше всъщност.
От друга страна, летните действия на отговорните институции се ограничиха до това да се открият допълнителни лаборатории и да се направят безкрайно много пъти едни и същи констатации: че има достатъчно легла, но няма специалисти и че се очаква ръст на заразените през есента.
Есента дойде, а ние сме в приказката за лъжливото овчарче, не „заради публичните изяви на някои колеги“, а заради действията и бездействията на отговорните лица. Ръстът на заболелите идва с въпроси, като :
Защо PCR тестовете не са безплатни, поне за хората, на които им предстои хоспитализация?
Защо пациенти се размятат от болница в болница, докато се намери място за тях?
Каква е ролята на личния лекар и какъв е пътя на PCR теста
Защо има лимит на тестовете, дори в области където е установено огнище – като например Благоевград?
Колко пациенти са лекувани с плазма извън ВМА, защо донори се търсят за всеки пациент по отделно има ли изготвен протокол за това лечение и кога е изготвен?
И не на последно място на кого ще помогнат маските на открито?
Според СЗО широката публика трябва да носи маски в условия, където не е възможно да се поддържа поне 1 метър дистанция от другите. Като помещения на закрито, които са претъпкани и имат лоша вентилация, обществен транспорт и места с висока гъстота на населението.
Ако в началото на пролетта въпросът беше от къде да си купим маски, сега този въпрос не е на дневен ред. За сметка на това една хирургическа маска, на дребно, струва около 1лв. и може да се носи само няколко часа. Затова за много хора остава варианта – маска от плат. Към тях обаче има много изисквания и слагането на шал или кърпа, както е допустимо в досегашните заповеди е на практика безполезно. Безполезни са и повечето Fashion маски, ако не са направени от поне три слоя плат и то различен плат.
Истината е, че носенето на маски е от полза само за тези, които имат възможност да си сменяват хирургическата маска през 3 часа, носят медицински маски или са се снабдили с правилно ушита маска от плат, която и поддържат правилно. Но нито една от тези маски не е от полза за тези, които си я свалят преди да влязат в ресторант или дискотека, където , в най-добрият случай масите са на 1,5 м. една от друга и ако ще говорим за наука – добре климатизирани .
Излиза, че човек трябва да отиде с маска до дискотеката, където да си я свали, а за съжаление все още не е доказано, че хвърчащите салфетки улавят вируса.
И днес 8 месеца след въвеждането на първите мерки, танцуваме същия танц – една напред, една назад и завъртане – натам, на където гледа Премиера – който сам назначи Щаба, сам отвори дискотеките, нареди да се намали карантината и сега ще определи и кой къде да носи маски.
Така се създават смехомерки, които не е ясно живота и здравето на хората ли пазят и нечий удобен стол. И това е основната причината обществото, все повече, да вярва на всекки страничен довод, само защото не вярва на властта.