„Благодаря на всички, които гласуваха за нас!
Благодарна съм на коалиционните партньори и на хората, които въпреки разнопосочния натиск, на който бяха изложени, ми се довериха лично, като се кандидатираха от името на новата коалиция „Солидарна България“! Така поеха по пътеката на риска, вместо по предварително разстлано червено килимче. Сърдечно благодаря на транспортните работници, които бяха ежедневно, от сутрин до вечер сред жителите на 25 МИР и популяризираха нашите общи каузи напълно безкористно!
Според официално оповестените данни на ЦИК, коалиция „Солидарна България“, на която съм председател, е получила доверието на 31 472 избиратели“.
Това написа в профила си във фейсбук Ваня Григорова в първи коментар на изборните резултати от неделя.
„Макар времето да беше изключително кратко – едва месец и половина от обявяването до изборния ден, за мен резултатите са разочароващи, значително под очакваните.
Очаквахме, че изборите ще преминат при ниска активност, когато твърдите партийни ядра тежат неимоверно много. И въпреки това решихме да потърсим традиционно непредставените и трайно разочарованите, да опитаме да ги върнем към политическия процес.
Знаехме, че „промяна“ е станала мръсна дума заради група сглобкаджии и шмекери, но не очаквахме, че толкова много хора ще потърсят спокойствие в статуквото. „Уродлив ред, но все пак някакъв ред“ – явно това е логиката, по която се водят стотици хиляди избиратели.
Наясно бяхме, че все повече българи живеят с усещането „Няма държава!“. Не очаквахме, че ще си потърсят държавността в легенди и приказки за минало величие, не в настоящето.
Искахме разговор с хората по сериозни проблеми на всекидневието им като например либерализацията на енергийния пазар и отражението й върху цената на тока. Но очевидно повече хора са предпочели някой да им говори за „Воини на светлината“. Опитахме, доколкото е възможно, да водим разговори очи в очи, не знаехме, че има такава жажда за ТикТок „политическа“ комуникация.
Няколко извода и за ситуацията вляво.
Още през март на форум в НДК предупредих, че уроците от успешното явяване на изборите в София изглежда са забравени. Припомних и печелившата формула: прагматични идеи в полза на работещите хора; широка коалиция; силни кандидати; гражданска подкрепа; участие и на представители на трудещите се в листите, но не в ъгъла за брошка, а като ПЪЛНОЦЕННИ ПАРТНЬОРИ. Предупредих, че има опасност да се явим на парламентарните и европейските избори разединени. За съжаление, никой от останалите лидери в ляво не поде темата. А някои „опитни политици“, както ги наричам прекалено въздържано, привидяха в добрите резултати в София шанс да се върнат „в играта“, като изгреят отново на сцената.
Попитах ги публично – „Жива ли е надеждата, която дадохме с нашата кампания, има ли я още енергията?“. За съжаление, опитът ми да я съживя в такава ситуация се оказа неуспешен.
По време на кампанията не нападнах някоя от другите организации вляво, макар през цялото време да бях обект на „приятелски“ огън. Имах зачислени и персонални „разобличители“. Като гледам резултатите на всички, не виждам какво са спечелили от това. Разбира се, и аз понесох щети. Не вярвах, че всекидневните клевети ще имат чак такъв ефект, докато не го усетих на гърба си.
Щях да се радвам, ако в НС бяха попаднали три леви групи, други са щастливи, че остават единствено представени. Това е тяхната представа и фикс идея за лявото – дори и то да стигне тежестта на грахово зърно.
Пред всички стои въпросът какво да се прави. Единият възможен отговор е да се нагаждаме към средата такава, каквато е. Лично аз това не го умея“.
Снимка: БГНЕС
