ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: „БЪЛГАРСКА ПРОЛЕТ“ ТРЯБВА ДА ВКАРА НАЙ-МАЛКО 25 ДЕПУТАТИ В НС“

С близо едночасова реч обяви пред симпатизанти раждането на партия „Българска пролет“ независимият депутат Велизар Енчев в комплекса “Свети Николай“ в Арбанаси. Учредителното събрание трябвало да стане факт във Велико Търново, но поради предполагаем „саботаж“ от страна на местната власт се наложило да се подслонят в имот на Великотърновска епархия. Лично дядо Григорий, главата на епархията, осигурил подслона на организаторите, каза Енчев. И навръх Великден направи реверанс към родния клир с думите, че „днес църквата е единственото място, където може да се създаде ново движение без страх от репресии“.
Заспалият дълбок зимен сън български народ е време да се събуди и да възкръсне за нова политика, гласеше стартовото послание на ексдепутата от Патриотичния фронт. Самият той е за лява политика, но не като тази на БСП, която била псевдолява. Псевдодясна пък била политиката на Реформаторския блок, влязъл в парламента с подменен вот. Енчев припомни издънката на Божидар Лукарски, че тяхното ангигерберско говорене било за заблуда на избирателите.
„Българска пролет“ нямала нищо общо със „Сириза“ в Гърция и „Подемос“ в Испания. Щяла обаче да използва бунтовните им послания и да провежда политика в полза на социално слабите като движението Съпротива във Франция.  
Велизар Енчев призна, че щял да бъде разкъсан от всички свои колеги в НС заради предложението си да почиват не 11, а 4 дни по Великден като останалите българи. „Те се изживяват като патриции, а на народа гледат като на плебс“, обобщи емоционално лидерът на новата партия. Въпреки организирания отпор той щял да внесе тези дни „еретичното“ си предложение в деловодството на парламента.  
„120 дни управление на порочната четворна коалиция“ довело България до пълен колапс. Интелигенцията била натикана в ъгъла. Царял страх. Невинни във властта за това положение нямало. тъй като и ДПС било не петото резервно колело, а основното, носещото. Това плюс безпринципните прегръдки в НС между довчерашните политически противници се наричало според Енчев “политическа проституция“. Упражнявали я всички без изключение парламентарно представени партии.
„ГЕРБ е най-опасната партия за българската демокрация. Това е октопод, окупирал местната власт с купен или контролиран вот, за да овладее държавните субсидии, обществените поръчки и европейските пари“, хвърли ръкавицата независимият парламентарист.
Пред „актива“ в „Свети Николай“ Велизар Енчев изля и основните послания от явно предизборната си кампания. За да ги превърне обаче в реална политика „на ползу роду“, трябвало „Българска пролет“ да вкара 25-30 свои хора в местната власт. Иначе цялото начинание отивало на вятъра. Това щели да бъдат основно интелектуалци – лекари и учители, представители на научно-техническата интелигенция, която била „авангардът“ на българската интелегенция въобще.
Лидерът на новата политическа формация даде заявка за направо революционни промени в съдебната система, ЦИК и Конституционния съд /КС/. Вдъхновен от пряката демокрация в Швейцария, той и съпартийците му планирали да разширяват максимално „допитващото начало“ със серия референдуми. По какви точно въпроси, Енчев пропусна да уточни.
„Ние сме за премахването на партийно-квотния принцип в съдебните институции и особено във Висшия съдебен съвет. Нека те да избират своите членове. Прокурорите да излъчват свои колеги, съдиите – свои“, призова с реформистки плам Енчев.
Съдиите от КС пък по думите му трябвало да се избират от целия български народ. „Ще направим така, че не само организации да могат да се жалват пред КС, но и всички български граждани“, обеща Енчев.
Най-радикалното му предложение безспорно засяга една от „свещените крави“ на българската избирателна система още от началото на прехода – ЦИК. И там, смята Велизар Енчев, трябвало да се премахне партийно-квотният принцип и членовете й да се избират като депутати – чрез избори.
„Шведският социален модел“ е другият вдъхновител на водача на „Българска пролет“. Първата мярка за неговата частична реализация в българската реалност щяло да стане „увеличението на пенсиите чрез увеличение данъците на богатите“. Което обаче не означавало отнемане от богатите и даване на бедните. Целта била социална справедливост чрез по-рационално разпределение.