Създаването на нови сортове и породи, устойчиви на биотичните и абиотичните фактори на околната среда, със запазена или подобрена продуктивност е ключово за прехода към устойчиво селскостопанско производство и гарантиране на продоволствената сигурност. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който откри конференция на тема: „Новите геномни техники – бъдещето на модерното земеделие“ в София. Форумът се организира от Асоциацията на Семенарската Индустрия АСИБ в България в сътрудничество с Европейската асоциация за семена Euroseeds.
„Настоящото председателство на Европейската комисия е от Испания. На първото заседание земеделският министър на Испания обяви, че за страната е приоритет за тези шест месеца да бъде прието законодателство в ЕС за новите геномни техники, така че темата е изключително актуална“, посочи министърът. Климатичните, екологичните, икономическите и политически предизвикателства, пред които е изправено съвременното селско стопанство, налагат прехода му от интензивно към устойчиво производство.
Той подчерта, че в този контекст, на 5 юли 2023 г,. Европейската комисия представи пакет от законодателни мерки за устойчиво използване на ключови природни ресурси, като един от тях е Проекта на регламент за растения, получени чрез някои нови геномни техники.
В това отношение приносът на новите геномни техники може да е решаващ, защото тяхната прецизност и ефективност за въвеждане на модификации в генома превъзхождат значително конвенционалната селекция и съществуващото трансгенно инженерство, като същевременно получената селекционна форма, чрез тях в някой случай е идентична на тези, спонтанно възникващи в природата или на продуктите от класическата селекция. За това новите геномни техники вече успешно се прилагат извън Европейския съюз. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) включи новите геномни техники в стратегията си за иновации, информира министърът.
Министър Вътев припомни, че Министерството на земеделието и храните, на 19 септември 2023 г., проведе дискусионен форум с всички заинтересовани страни по агохранителната верига за обсъждане на предложения от Европейската комисия Регламент за новите геномни техники. Заключението от това обсъждане е, че приложението на научните достижения по никакъв начин не трябва да води до компромис с високите стандарти за оценка на риска и безопасност на новите геномни техники, продуктите по отношение здравето на хората и животните и въздействие върху околната среда и свързаното с това приложение на принципа на предпазливостта, каза още министърът.