София 24 °C София 24°C - ясно небе Велико Търново 23 °C Велико Търново 23°C - ясно небе Пловдив 24 °C Пловдив 24°C - ясно небе Варна 22 °C Варна 22°C - предимно ясно Бургас 21 °C Бургас 21°C - предимно ясно

30 години от падането на Берлинската стена

Пътят от Германия до Германия

пропускане
4 годиниОбщество 2 Боряна Райчева

На 4 ноември 1989 г. на Александърплац в Източен Берлин се състоя най-мащабният митинг в историята на ГДР. Според различните оценки, в него участваха между 200 хиляди и 1 милион души. Ноемврийските мирни шествия под лозунга „Ние сме народът!“ приключиха с падането на Берлинската стена, която 40 години разделяше на две столицата на Германия. Тя бе един от най-ярките политически и културни символи на ХХ век, както и разрушаването й на 9 ноември 1989 г., което сложи началото на новата епоха както в страната, така и в цяла Европа.
„Позорната“ стена, както я нарече Вили Бранд – четвъртият канцлер на Федерална република Германия и лауреат на Нобеловата награда за мир, е не само свързана с историята на Германия и студената война в масовото съзнание, но и се превърна в символ на варварското отношение на властта към съдбата на обикновения човек – по всяко време и във всяка част на света.
Според различните източници, в опит да пресекат границата, разделяща БЕрлин на две, от 1961 до 1989 г. са били убити между 125 и 1245 души. Пострадали са десетки хиляди, лишени от възможността да виждат близките си.
Падането на Берлинската стена предвеща грандиозни промени в икономиката и обществения живот, както и възстановяването на историческата справедливост. Но стената не изчезна от лицето на Земята в един миг през онази ноемврийска вечер. Тя престана да съществува физически, но травмата в психиката на германския народ и цяла Европа рефлектира и върху живописта, музиката и литературата.
Сама по себе си Берлинската стена стана музей на изобразителното изкуство под открито небе. Първите графити на нея се появиха още преди да бъде разрушена – от западната страна, където можеше да се стигне свободно до бетонните блокове. В края на 90-те години на ХХ век художници се добраха и до източната й страна. В резултат на това сега, говорейки за стената, преди всичко се сещаме за провокативните стенописи на Тиери Нуар, Дмитрий Врубел и Биргит Киндер. Техните творения бяха опит да се оцени значението на стената за световната история и в същото време с помощта на иронията и ярките цветове да се намали зловещия й смисъл.