74 години не стигат
9 септември продължава да ни разделя
Обратно но популярния лозунг от времето на промените у нас, оказва се, че 74 години не стигат, за да дорасте българското общество до това да направи общ прочит на събитията от 9-ти септември и десетилетия по-късно те продължават да ни разделят.
По традиция социалистическа партия и привържениците й отбелязва деня с редица тържества. Те включват поднасяне на цветя на паметника на Незнайния воин, както и на Съветската армия, а също и шествие до Братската могила, от където пък започна тържествен митинг.
По повод днешната дата лидерът на БСП Корнелия Нинова написа в личния си профил във фейсбук „На 9 септември отдаваме почит на всички, дръзнали да се изправят срещу фашизма.“ Тя подчерта, че антифашистите са мечтали за свобода, борили са се и са давали живота си за нея - в България, в Европа и в света.
„Поклон пред смелостта, вярата и саможертвата им. Нека на днешния ден почетем хората, които посветиха живота си да изградят съвременна България. И да бдим никога повече да няма фашизъм. Честит празник", написа още Нинова.
На другия полюс бяха емоциите на хората, чиито близки са станали жертава на режим, наложен у нас след 9-ти септември. За поред път те поднесоха венци и цветя пред Мемориала на жертвите на комунизма.
Всичко това показва ясно противоречията, които днешната дата предизвиква. За едни тя бележи началото на справедлив строй, за други е черен ден, в който се извършва един от най-кървавите преврати в историята ни.
А ето как протичат хронологично събитията. В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и начело на държавата застава Отечествения фронт с Кимон Георгиев.
Отечественият фронт взема властта с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото ни. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Масовите беззакония продължават няколко месеца, като са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. „Народен съд“ в края на 1944 г., който осъжда на смърт 2730 души, между които почти целият тогавашен политически и културен елит на страната- министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители и много други. Според историците пък общият брой убити българи през целия период до стабилизрането на новата власт достига близо 40 000 души.