Битката при Курск - най-грандиозният сблъсък до днес

Нов, обективен анализ на прелома във Втората световна война бе направен на конференцията по случай 75 години от битката при Курск в Руския културно-информационен център в София.

Видни историци, учени, писатели, политици и общественици, сред които акад. Георги Марков, Антон Дончев, Иван Гранитски, генерали, българския космонавт Георги Иванов, Валери Жаблянов и много други обсъдиха проблема, че десетилетия след Втората световна война съществуват големи противоречия и неточности в интерпретирането на историята, която не се знае от младите хора.

В новата си книга „Курският сблъсък” акад.. Васил Сгурев представи с математическа прецизност и без политически пристрастия феномена „Курск” - битка, която по своя мащаб, подготвеност и професионализъм от двете воюващи страни няма равна до ден днешен.

Той припомни, че битката, започнала на 5 юли и завършила на 23 август 1943 г е била разположена на фронт по Курската дъга с дълбочина 250-300 километра и в нея са участвали над 4 милиона души (повече от Сталинград), а загубите са общо 1,37 милиона. Въпреки че немската армия е с несравнимо по-модерно въоръжение, тя търпи поражение, тъй като Червената армия е с изключителна отбрана и мобилизация за победа и за пръв път печели стратегическата инициатива, която остава в нейни ръце до края на войната.

Курската битка се води с „нечовешко ожесточение и напрежение от двете страни” и „носи белези на генерално сражение” – на прелом във Втората световна война. Всички заводи в СССР работят на 17 часов работен ден. Малко се знае, че включително на фронта са участвали много жени, които са се биели и са работили при изключително тежки физически условия.

Генерал Иван Стефанов направи критичен преглед на спомените за битката на хитлеристкия военачалник Ерих фон Манщайн в книгата му „Проиграни победи”. Той приведе примери, които доказват, че голяма част от тези спомени са подвеждащи и направо неверни.

Проф. Минчо Минчев от Българския евразийски научен център и Евразийския клуб България нарече битката при Курск „върхът на сблъсъците”, който не е повторен в историята. Той обърна внимание, че същата тази дата – 23 август – е обявена за ден на жертвите и на комунизма, и на фашизма - за да се внуши, че двете системи са еднакво виновни, което според него не отговаря на истината.

Той изтъкна, че на Източния фронт в германската армия е имало войници от всички европейски страни,съюзници или окупирани от Германия. Във Втората световна война на практика Европа воюва със Съветския съюз. Единствената страна, от която няма представители срещу Червената армия, е България. Това изявление предизвика контра аргументи, че по време на войната ратници и легионери в България се опитват да създадат една „Доброволческа дружина”, но събират само около 1500 души. Те са разхформировани по заповед на Цар Борис Трети...

За съжаление, според професора в самата Русия започва пренаписване на историята и някои вече смятат, че Хитлер е дошъл в руските земи да внесе цивилизацията.

Доц. Валентин Вацев констатира с тревога, че в днешното потребителско общество „на историята се гледа като на нещо, което е било и никога няма да бъде”, а на историците като на „чудаци, спуснати някъде дълбоко в кладенеца на историята”, за да си се занимават там с нея. В същото време у младите липсва историческо чувство. Обезпокоителна според него е тенденцията и в руското общество да се загърби миналото. „Сакралните церемонии на Червения площад се правят пред нарочно закрития мавзолей на Ленин, за да не би да попречи или да обиди някого”. За сравнение, в Дома на инвалидите в Париж стои саркофагът на Наполеон, който е довел до гибелта на милиони в Европа, но французите го почитат, а „това внася мир в обществото”. Затова руската душа днес е „разкъсана”, както впрочем и душата на българина.

Проф. Васил Проданов отбеляза в изказването си, че книгата на акад. Сгурев е „явление в нашата литратура” - не само с фактите, които излага, а заради основната си цел – да съхрани историческата памет. Той предположи, че тази конференция няма да бъде отразена по телевизията. Именно затова днес младите в България, както например неговите студенти, не знаят кога е настъпил краят на Втората световна война.

Проф. Максим Мизов допълни, че „черната дупка на историческата памет е огромен проблем”. Прави се целенасочена подмяна на историята, която ще предизвика промяна във всички базисни структури на идентичността. Според него „сега се осъществува сценарий за убиване на морално-психическата устойчивост на младежта”.