Бизнесът е против ръста на минималната работна заплата от 2019 г.
Аргументите - липсвали механизми за определянето й
Работодателите се обявиха против увеличението на минималната работна заплата от 510 на 560 лева. Сред аргументите на бизнеса са липсата на механизъм за определянето й и административното налагане на нови размери чрез средносрочната бюджетна прогноза.
Тристранката се събра на заседание днес, за да обсъди проекта на Министерския съвет, с който минималната работна заплата от 1 януари догодина става 560 лева.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пък предложи, че минимална работна заплата за 15 застрашени икономически дейности, да бъде замразена до 2020 година. Някои от тези дейности са пчеларство, добив на глина и каолин, производство на хляб и тестени изделия, производство на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи с настаняване. По думите на Велев, в тези дейности средната заплата е равна на минималната. Затова е нужно отлагане на увеличението, тъй като няма логика средното заплащане на труда да е толкова близо до минималното.
България стърчи значително над средноевропейското равнище по показателя съотношение на минималната към средната заплата, каза Васил Велев и посочи още, че в някои области у нас минималната работна заплата достига до 80% от средната работна заплата. По думите му работодателите не желаят хората да получават минимални заплати.
Той отбеляза, че половината европейци работят в страни, където минималната месечна заплата се договаря между социалните партньори, а не се определя административно, като там средните заплати са с 60 процента по-високи.
От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочиха, че предложеният ръст с 50 лева на минималното възнаграждение от 1 януари догодина ще струва на бизнеса 284 млн. лева. Синдикатите от своя страна защитиха предложението увеличение и припомниха, че покупателната способност на българите изостава спрямо тази на европейците.