Бизнесът иска реформа в образованието
Държавата и АИКБ обсъждат миграцията на работна сила
Заминаващите зад граница дипломирани у нас висшисти струват на българските данъкоплатци над 20 милиарда лева. Затова е необходима нова система за финансиране на висшето образование, която да спре изтичането на мозъци в чужбина. Това предложи на дискусия организирана от АИКБ и "Стандарт", изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов. По думите му, неоходимо е обучението в България да се осигурява срещу кредит, който да бъде опрощаван срещу работа в страната ни за определен срок след дипломирането.
От АИКБ предлагат да се подписва тристранен договор между студента, вуза и държавата. С него държавата ще поема ангажимент да финансира обучението, вузът-да гарантира качествена подготовка, а студентът- да върне своя дълг към обществото чрез работа у нас.
От своя страна вицепремиерът Валери Симеонов, който също участва в кръглата маса, отправи призив към бизнеса да влиза в политиката, за да може законодателната и изпълнителната власт да бъдат по-адекватни към проблемите на предприеимачите. Той подчерта, че едва 10-15 депутати от всичките 240 са влезли в парламента след като са направили успешен бизнес.
"Ако бизнесът обаче си мисли, че ше седи отстрани и ще дава акъл на държавата, това няма да стане. Вземете нещата в свои ръце", призова Симеонов.
Според министъра на образованието Красимир Вълчев, ще живеем в по-добро общество, когато има повече хора с по-високо образование. „Когато се говори за образование, не може да се мери само с приход-разход, както е в бизнеса, защото образованите хора влияят върху цялото общество“, каза министърът,цитиран от "Стандарт".
По думите му образователната система може да предприеме някои стъпки за намаляване на нетната външна миграция. „Трябва да се направи така, че минимум деца да отпадат преждевременно от образователната система; да се настрои профилната структура на образованието към потребностите на пазара на труда, както и да се направи така, че способностите, които се придобиват, да са релевантни на нуждите на този пазар“, обясни Вълчев.
Министерството на образованието обмисля да въведе и допълнителни стипедии за специалности с очакван малък прием като химическите и физическите.
Много остър е проблемът с човешкия ресурс в българската икономика и това е пречка за развитието на бизнеса, каза на свой ред председателят на АИКБ Васил Велев. Той допълни, че проблемът се изостря през последните две години. Според него, необходима е реформа в образованието. „Данните сочат, че има повече места за първокурсници в университетите, отколкото са абитуриентите, завършващи средно образование, а през последните години над 50% от висшистите се реализират на позиции, които не изискват висше образование“, обясни Велев и подчерта, че трябва да има толкова висшисти, колкото са потребностите на икономиката.