България на парчета

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Скоро припомних един цитат от Новия завет. Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си, пада. Беше за кандидатурата на госпожа Бокова за генерален секретар на ООН. Кандидатурата беше утвърдена мимо волята на мнозина българи и правителството отдели скромен бюджет за нейното лансиране – 106 000 лева за коктейли, презентации и други подобни –ации.

Мисля, че преди това бяха похарчени доста повече пари, та да преодолеят г-жа Бокова и нейните български и чужди наставници вътрешната съпротива, тази в страната.

Само за протокола. ГЕРБ и Бойко Борисов дойдоха на власт като контра на комунистите и турците, но Бокова е кандидат за генерален секретар, Мая Манолова е обмудсман, Румен Овчаров е в борда на „Лукойл“ и хиляди партийни некадърници продължават да си клатят краката по синекури.

Такава им е концепцията за единение на нацията. На всекиго по залък.

Но нацията е разделена. България е на парчета и тези парчета не си говорят. Когато си говорят, се карат.  

Една част от нацията е прекрачила в новото време. Тя има компютри, мобилни телефони, ходи на фитнес, лети през уикенда до Милано или Виена, лятото ходи на море, в най-лошия случай – на българското или гръцкото.

Тази част, по-голямата от нея, не харесва политиците, смята, че крадат безобразно, но или е намерила начин да се примири, или сама мечтае да се закачи за тази върхушка. Колкото и да мрънка и да недоволства, да се разхожда с чадърчета и шалчета под прозорците на Министерския съвет и да протестира, това парче от България е част от статуквото и фактически го крепи.

Ако се стигне до катаклизъм, тази България ще застане на страната на върхушката.

Друго парче от България живее с 300-400 лева на месец, има мобилни телефони, но като цяло няма или не иска да има компютри, гледа и се информира главно по телевизията. И е много, ама много озлобена.

Трето парче са циганите. Това парче все повече се уголемява. Но то си струва отделен анализ.

Четвърта част са турците. Там също стават интересни работи. Но все пак при тях има някакъв шанс за приобщаване.   

Едно голямо парче от нацията, може би най-креативното, не е тука. Засега част от това парче – и духом, и телом, но и парчето, което телом е тука, се стяга да се изнесе.

През цяла България минава още една разделителна линия.

Тя е за Европа и против Европа. Европейската линия има числено преимущество. Ако има референдум, Европа ще спечели, въпреки дивотиите напоследък.

Но не са малцина и другите. Дето смятат, че България няма работа в ЕС и НАТО. Те, в огромното си мнозинство, не виждат някакъв друг, самостоятелн път. За тях е ясно. България трябва да е с Русия.

Последното произвежда политически катаклизми.

Но по-важно е друго.

Парчетата не се слушат. Не си говорят. И все повече се раздалечават.

Дом, разделен отвътре. 

Още от Георги Даскалов в Евроком