Българското раздвоение. Да живее Рамзан Кадиров, най-православният мюсюлманин на света

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Направих си експеримент. Не нарочно, сам стана. Във вторник написах нещо за инвестициите в българското образование. И го пуснах в една фейсбук страница. Написах и как Рамзан Кадиров, губернаторът на Чечения, разказва, че му занесли един куфар долари рушвет и той го върнал. И това го пуснах на същата страница.

Привечер ФБ докладва, че дописката за Кадиров е стигнала до 5 пъти повече хора, отколкото тази за образованието. Възхищават се българите от православния мюсюлманин Рамзан. И не им пука как върхушката краде и от децата на България.

От известно време имам възможност да следя русофилската мрежа в България. Организирана е невероятно добре в интернет. Но и чисто физически също. Всяко позитивно мнение за Русия се разпространява бързо и ефективно.

За разлика от много други, не смятам, че е платено. Или поне не се дават много пари. Несъпоставимо по-малко в сравнение с другата пропаганда. Руската и путинската пропаганда се разпространява от повечето хора без пари.

По любов. Отвътре им иде.

Социологията потвърждава емпирията. По принцип българските социолози не обичат да оповестяват много данни за отношението на българите към Русия, понеже те противоречат на официалната ориентация на елита.

Но покрай анексията на Крим „Алфа рисърч“ публикува данни, в които се казва, че една трета от българите са променили отношението си към Русия в негативно. Но все пак 54 % ѝ симпатизират. Значи преди анексията 80 % са били русофили.

Тези нагласи са в основата на няколко политически проекта. Например „Атака“ заряза всякаква социална и антисистемна реторика, изцяло свири на русофилската струна и това ѝ гарантира влизане в парламента.

БСП също се върти към Москва, макар и по-плахо, а и Доган се завъртя. Има още няколко, в по-напреднала или по-начална фаза. 

Кремъл не се свени да използва както чувствата на българите, така и политическите им проекции.  

В същото време, като българите биват питани кой модел на живот им харесва – западният или руският, по-голямата част изобщо не се двоумят: Запада.

Сърцето тегли към Москва, кесията и разумът – към Брюксел и Вашингтон.

Ако бъде поставен ребром въпросът, 2/3 от българите ще изберат да останем в Европейския съюз вместо да идем в Евразийския. Но не се поставя.

Поради това Европа се приема за даденост и можем да си любим Русия от сърце. Платонично и без да искаме да живеем като руснаците.

Това е шизофрения и тя не е безобидна, понеже произвежда политически трусове, предизвиква лъкатушения във външната политика и като цяло ограничава възможностите на кое да е българско правителство да отстоява българските интереси – било пред Москва, било пред Брюксел, било пред Вашингтон.

Разединява нацията.

Затова – да живее Рамзан Кадиров, най-православният мюсюлманин на света.

Още от Георги Даскалов в Евроком