Голяма търговска верига е мамила с цените на промоционални продукти

„Кауфланд България” ЕООД е прилагала нелоялни търговски практики при обявяването на цените на хранителни продукти, които е предлагала за продажба в своите обекти. Това се посочва в решения на Върховния административен съд, които потвърждават заповеди на Комисията за защита на потребителите за наличието и забраната на въпросните практики.

В единия от случаите се касае за разминаване между посочената върху опаковката препоръчителна цена на производителя и продажната цена в магазина, при което не е ясно коя от двете се прилага. Когато клиентът види върху опаковката на продукта поставените от производителя цени съответно за единица мярка и за количеството в разфасовката, той би решил, че това е цената на стоката.

Продажната цена в търговските обекти на веригата обаче в общия случай е по-висока от препоръчителната с от 4 ст. до 1,20 лв., показаха проверки на КЗП. Например, препоръчителната цена за „сурово-пушена шунка” е 7,79 лв., а продажната в магазина е 8,99 лв. Цената на производителя на „Прошуто Крудо” е 8,99 лв., а в търговския обект може да бъде закупена за 9,29 лв.

Освен това, търговската верига е посочила на етикета само цената за единица мярка, но не и за количеството на продукта в опаковката. По такъв начин, дори потребителят да забележи, че има две различни цени – препоръчителна и продажна, ще му се наложи да извърши изчисления, както за да ги сравни, така и за да разбере колко ще заплати за съответната разфасовка.

Втората нелоялна практика се изразява в това, че търговецът е посочвал върху етикетите в магазините и в рекламните си брошури цените на стоките за количество от 100 грама със значително по-голям шрифт от този, с който е изписвал цената за единица мярка. По такъв начин клиентите остават с впечатлението, че цената за 100 гр. продукт е реалната цена за предлаганата стока.

В хода на проучването на случая експертите на КЗП са установили и това, че потребителят се отказва от покупка след като разбере истинската цена на продукта. Този факт обосновава извода, че без използването на заблуждаващата търговска практика той не би бил привлечен от предложението за покупка.