Гледай
на живо

Харалан Александров: Най-безнаказано е да се мрази в гетата

Циганин е социална категория, а ром е етническа

В студиото на "Делници" по телевизия "Евроком" социалният антрополог Харалан Александров подложи на анализ най-злободневните конфликти в българското общество. 

Той обясни на каква почва растат, стават взриовоопасни и могат да разградят социалната тъкан бедността, отчаянието и завистта. 

"Има една група хора, които не са просто бедни, а обитават една културна нищета. Те вярват, че богатството е късмет, че като търкаш билетчета, можеш да забогатееш.

Но това е една страхотна експлоатация на мизерията", смята Александров. 

По думите му у хората, които обитават "културната нищета" има "дива завист и злоба към забогатяването". 

"Първата стъпка е да накарат хората с апартаментите да излязат оттам. Втората са концлагерите", прогнозира социалният антрополог. 

Когато водещият се изненада от този песимизъм, Харалан Александров уточни, че е необходимо да се спазват "етични правила" - и от "работодателите, и от институциите", за да не се стигне до взривоопасно състояние, подклаждано от "ускорителите гняв, омраза, отчаяние". 

Запитан за скорошните сблъсъци в Габрово между българи и роми, Александров поясни, че "няма етнически стълкновения там, където няма расизъм", и посочи българското общество като пример за етническа толерантност, но с някои съществени уточнения. 

Най-страшното от тях според него е това, че "гетото вече е навлязло на други територии", че те започват да говорят на неговия език, който не е вербален, защото "културата на гетото е действието". А това действие, смята социалният антрополог, е "насилието".  

"В Габрово видяхме, че тези момчета ръмжат, реват... Те не се интересуват от помощите, те искат да бият. станало е така, че агресията, която я има у всеки човек, е започнала да избликва при тях. На тях им прави удоволствие да бият... А и най-безнаказано е да се мрази на територията на гетата", убеден е Александров. И допълни, че в определени ситуации "насилието се превръща в легитимен израз на конфликта". 

Той обрисува и картината на социализацията и интеграцията на ромското население у нас още от началото на 90-те, когато "самата България беше гето, а насилието шестваше с ланец и бухалка, но сега държавата вече е успяла да го стабилизира". 

Харалан Александров каза, че днес в ромската общност, която той предпочита да нарича "циганска", вече растяло трето поколение хора без никакви трудови навици. 

"Те са вече деца и дори внуци на онези, които свикнаха да живеят на помощи, от разни шмекерии, но не знаят какво е да станеш сутрин, да се избръснеш и да отидеш на работа". 

Той посочи, че тези хора са трайно установени в гетото, нещо повече - те представлявали "гетото на гетото", и самите им сънародници се отнасяли много свирепо към тях, защото ги смятали за "провалени". 

"Гетото е социален резервоар, който има свойството да се възпроизвежда", подчерта Александров, и допълни, че предпочита да употребява "циганин" вместо "ром", тъй като "циганин" е социална категория, а ром - етническа". 

Каква е репецтата тогава за справяне с този проблем?, попита водещият. 

Харалан Александров отговори, че "на нас не ни трябва политика на прибощаване, а политика на анатигето". 

"Много мургави хора са приобщени, българите им се радват, но съществуват едни 15-20 процента, които остават в гетото...", каза още социалният антрополог. 

Неговото мнение е, че не са необходими само институционални усилия, а "насрещно движение" от българите към ромите, за да се урегулират конфликтите.