Игнажден
В българската традиция празникът е натоварен с много символика
На 20 декември църквата почита Свети Игнат Богоносец, втори епископ на основаната от Свети Петър Антиохийска епархия. В българската народна традиция празникът се нарича Игнажден и е натоварен с много символика.
Вярва се, че какъвто човек влезе първо в къщата на този ден, такава ще е годината. Ако е добър – годината ще е добра, ако е лош - ще е лоша. Поради това в някои краища на България хората на този ден изобщо избягват да посещават чужди домове.
Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски.
За народа 20 декември е началото на новата година.
Времето през последните дванадесет дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие.
Имен ден празнуват Игнат и неговите производни, както и Пламен и Пламена.